Този сайт се поддържа под формата на блог – поредици от статии, публикувани от най-новата към най-старата на тази главна страница. За ваше улеснение ползвайте категориите и менютата…

Почистване на пасища: храсторези

Преди година публикувахме статия за нашата борба с хвойната. Тогава използвахме ножици за клони, което е евтин и сравнително лесен вариант. За съжаление „борбата е безмилостно жестока“ и с неравни сили, затова потърсихме алтернатива.

Бяхме пробвали с „храсторез“ от приятел и се оказа, че за клонки с дебелина над 1,5см е просто неизползваем.  Едва наскоро се поинтересувахме по-сериозно по темата и се оказа, че както и за други неща, името лъже.

В България наричаме „храсторез“ всички машинки, които изглеждат по този начин:

Това на снимката обаче е „моторна коса“ или „тример“, предназначено е само за косене на трева и по никакъв начин не може да се нарече „храсторез“.

С голямо закъснение (една година играчка с ножиците) разбрахме, че си има машинки и за рязане на сериозни клони и храсти, но са доста по-мощни и съответно значително по-скъпи.

Кой храсторез е за храсти?

Ще ги разпознаете по два признака: има циркулярен диск със съответния предпазител (различен е от тези за трева) и има достатъчна мощност за задвижване на диска – над 1,5kW (2,0кс).

Нагледно

Това е част от професионална демонстрация на специалист от Щил, който беше така добър да ме убеди в качествата на храстореза, преди да потроша маса пари за нещо, което може и да не ми свърши работа:

А това е моя милост, режещ хвойна:

Полезни съвети

Никога не режете без предпазни очила! При рязането хвърчи доста материал и това може да ви струва здравето.

Дисковете с „длетовиден зъб“ като този на по-горната снимка се захабяват по-трудно, но и се наточват доста по-бавно. Бих препоръчал да излизате на работа с няколко резервни диска, за да не губите полезно време в наточване.

При почистване на високи храсти първо изрежете веднъж „горния етаж“ от клони и после минете в основата на храста.

При рязане на хвойна най-големия проблем (освен хилядите клонки само в един храст) е натрупването на отрязания материал върху непочистените клони. Сравнително лесен начин е рязане на няколко обиколки около храста, като режете първо най-външните клони със замах като при косене, за да ги изнесете от територията на храста.

Ще си позволя да завърша с малко безплатна „реклама“. Причината за това не са пари, а две случки:

Преди година ни се повреди бензинова резачка. Отиваме в най-близкия оторизиран сервиз на Stihl и там момък, който даже и не спря да си играе на компютъра, ни заяви „оставете резачката в ъгъла и елате след две седмици“. Дори не погледна какво й е, за предварителна стойност на ремонта да не говорим. От там отидохме в следващия магазин-сервиз – там една много печена жена ни оправи резачката за десет минути, даде ни много добри съвети и ни накара да се почувстваме „бели хора“.

Като тръгнахме за храсторези, първо посетихме един по-евтин магазин (китайски машинки). „Става ли това за рязане на едри храсти и дебели клони?“ – „Ми не знам“ и точка. Отидохме при същата жена от предишната случка. Отговорът беше „Не знам, но ще повикам специалист от представителството да направи демонстрация на различни модели, за да видите дали става“. Без коментар.

Магазина-сервиз е до люлинския Бриколаж в София, на „Алекс инструмент“ (сайтът им е малко недоправен). Горещо препоръчвам.

Типове косачки: самоходни, палцови

В статията става въпрос за косене за сено, тези които искат да си „подстригват“ ливадата в двора няма да намерят нищо полезно тук.

Както няколко пъти съм подчертавал, в месодайното говедовъдство повече усилия отиват за отглеждане и добиване на тревен фураж, отколкото за грижа за самите животни. По тази причина (и за разнообразие) продължавам с набраната инерция по темата за пасища, ливади, сено и т.н. В следващите две статии искам основно да дам няколко съвета при избора и използването на различните типове косачки.

Ножичния тип на косене е най-стария механизиран метод за косене на трева. В основата му е движението “наляво-надясно” на греда с прикрепени към нея “ножове”, подобно на машинка за подстригване. Често за косачки, работещи на този принцип, се използва наименованието “палцови”, заради защитните шипове (палци), които стърчат пред ножовете. Трябва да се отбележи, че почти всички зърнокомбайни все още използват този метод за рязане на стъблата на растенията. При косенето на трева той за съжаление вече е поостарял. Ето основните представители:

1. Бе-че-ески – БЧС, BCS.

Това са самоходни косачки с ножичен (палцов) косилен апарат, който се намира пред ходовата част на косачката. Задвижват се от едноцилиндров бензинов или дизелов двигател и са с предни задвижващи колела. Има варианти с едно или две задни (завиващи) колела, съответно се наричат “триколки” и “четириколки”. Самото име БЧС е на най-големия производител (италианска фирма с това име), но този тип косачки се произвеждат и продават от още няколко производителя от Италия и бивша Югославия (техните не се произвеждат вече).

предимства: изключително маневрени, леки са, имат най-чист и равен срез. Ако нямате или не ви е нужен трактор за друга дейност, бечееската (особено втора употреба) е най-евтината инвестиция за косене.

особености и недостатъци:

• БЧС са най-изморителни за оператора – ръцете и краката на управляващия са постоянно под напрежение. Понеже завиването се прави чрез педали, този тип косачки не са подходящи за хора с проблеми с краката!
• ножичния косилен апарат не се справя с рязането на влажна трева – ако сте в район с тежка сутрешна роса или чести превалявания, това не е косачката за вас.
• ножичния апарат се задръства лесно с тънки и жилави треви, особено с картъл (алпийска трева, козя брада), като тази на снимката.

• срещата с камъни или плътни къртичини почти винаги е фатална за косилната греда или поне за няколко предпазителя и ножове.
• ножичните косилни апарати не се справят с косене на полегнали треви, особено с полегнала люцерна.
• производителността им е сравнително ниска, поради ниската скорост и сравнително тесния откос 100-160см. Причина за това е и честото спиране поради задръстване на ножовете/палците.
• бензиновият вариант на двигателя харчи прекалено много – от порядъка на 0,7 литра на декар. Дизеловия от своя страна прави зверски вибрации и шум.
• особеност – ако ви се налага косене в страничен наклон, изберете четириколесния вариант. Те са по-трудни за маневри, но са малко по-стабилни в наклоните.

подходящи са за:

• косене на гладка повърхност, тип “стадион”
• за фермери, които не искат да инвестират в трактор (например косят си сами, балират с “външна услуга”)
• на ливади със сложни очертания, където маневреността е от значение
• когато тревата е чувствителна на сътресения, например поизсъхнала люцерна
• евтин вариант за допълнителна или резервна косачка, в случаи на повреда на трактора за основното косене

полезни съвети:

• при косене на силно наклонени терени по-добре свалете задната част (седалката и колелото) и минете на “ходене след косачката”
• при ножичните косилни апарати е изключително важно поддържането на ножовете остри. Някои бчс-ки се продават с допълнителен механизъм за заточване (“точило”), който е доста удобен при отдалечени терени.
• в западна Европа модата на тези косачки поотмина и намирането на резервни части ще става все по-трудно. Запасете се за всеки случай.
• при тези косачки невинаги важи правилото “по-голямото е по-добре”. Колкото по-широка косилна греда изберете, толкова по-“събрана” ще бъде окосената трева в откоса и това ще затрудни съхненето й. За буйни треви и люцерна изберете по-скромен размер на косилната греда (до 120см).

2. Други самоходни косачки.

Освен БЧС, на подобен принцип работят и техните “батковци” Форшрит Е302 и Е303(подобни на комбайн с хедер до 4м ширина). Косилният им апарат е също ножичен, имат значително по-висока производителност, но заради ширината на хедера им трябва много по-гладък терен. Спрени са от производство преди 30 години.

Много по-комфортни от триколките са така наречените “алпийски самоходни косачки”. Приличат на малко тракторче с кабина и с ножичен косилен апарат отпред. Поради изключително високата им цена не вярвам да добият популярност в България.

В целия този раздел можем да включим и така наречените “палцови косачки”, които се “бутат” пеша (всъщност оператора само управлява) подобно на мотокултиватор. Наименованието “палцови” не е много правилно в случая, понеже може да се използва за всички ножични косачки, но така се е наложило вече името. Тези “полусамоходни” косачки са нископроизводителни и имат всички недостатъци на останалите от ножичен тип. Подходящи са за малки площи и особено за много стръмни терени, където всеки друг по-тежък тип на косачка би бил опасен.

Европа? Регистри – мегистри

продължение на поредицата. Особено на вниманието на МЗХ, ДФЗ, браншовите организации и всички знайни и незнайни войни, които творят Стратегии за развитие на българското животновъдство (и им се плаща за това)

Да започнем с една малка подробност, която превърна всички животновъди в планинските райони в престъпници (нарушители на закона).

Българското правителство не спи и се опитва да урегулира всяка една дейност със съответна наредба. Няма лошо, хубаво е хората и особено бизнеса да знаят кое как трябва да се прави и съответно да си плащат глоби за нарушенията. От Февруари 2011г. си имаме

“НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЖИВОТНОВЪДНИТЕ СТОПАНСТВА В ПЛАНИНСКИТЕ И ДРУГИТЕ НЕОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИ РАЙОНИ

Издадена от Министерството на земеделието и храните

Обн. ДВ. бр.11 от 4 Февруари 2011г.” връзка към целия текст на наредбата

Да оставим настрана факта, че няма подобна наредба за останалите (облагодетелствани?) райони, колегите там да си чупят главите. Да оставим и това, че това май е единствената наредба без съответен номер и други атрибути на елементарното право. Във въпросния документ ясно и точно е разписано например как аджеба трябва да се заплождат животните:

Чл. 11. (1) Заплождането на животните трябва да протече в оптимални срокове, без да се затруднява отглеждането на приплодите и да се осигури оптималното им развитие.

(2) При естествено покриване трябва да се използват мъжки разплодни животни, показвали отрицателни резултати при изследване за туберкулоза, бруцелоза, ензоотична левкоза, лептоспироза и инфекциозен ринотрахеит за бици, бруцелоза и заразен епидидимит за кочове и бруцелоза за пръчове. Тези животни могат да се използват максимум две последователни години в едно стадо с цел избягване на стихийното родствено покриване.

(3) Мъжки разплодни животни, които не отговарят на изискванията на ал. 2, не трябва да бъдат допускани в стадо с наличие на женски животни.

(4) За изкуствено осеменяване и естествено покриване се използват САМО мъжки разплодни животни, вписани в Националния регистър на мъжките разплодни животни в съответствие с чл. 18, ал. 6 от Закона за животновъдството.

С други думи, нямаш право да използваш какъвто и да е бик, трябва да е регистриран! Казах си: “чудесно, дай да видим тоя регистър и ако трябва да си регистрирам бика в него. Няма да сме нелегални я.”

Потърсих тоя регистър, даже и го намерих на страницата на ИАСРЖ (изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството). Държа да подчертая, че създаването и поддържането на регистъра е основна функция на цяла агенция. Какво се оказа – регистъра съдържа данни само от 2005 до 2008 години включително, после на практика спира да съществува! Най-голям брой регистрирани мъжки говеда има през 2008 година – 5 (пет!) броя, всичките са собственост на същата агенция. Млечни, месодайни… пет. Това обаче е за 2008-а.

Тъй като явно към днешна дата (18.05.2011) в България няма нито един регистриран бик за естествено или изкуствено заплождане, декларирам публично и най-отговорно от този блог:

Ако някой контролен орган види бременна крава или малко теленце в моето стадо, да счита това за резултат от божествена намеса и непорочно зачатие! Биците, които възнамерявам да отглеждам за стадото си, ще бъдат само с декоративна цел и няма да се използват за заплождане. Ако нещо ви заприлича на изкуствено заплождане, считайте го за медицински преглед.

Европа? Ние даже и адрес нямаме

особено на вниманието на МЗХ, ДФЗ, браншовите организации и всички знайни и незнайни войни, които творят Стратегии за развитие на българското животновъдство (и им се плаща за това)

Започвам една малка серия от статии за абсурдите в работата на българските животновъди. Дано пък някой се плесне по челото.

ЕДИН НОРМАЛЕН СЛУЧАЙ

Вие сте фермер. Искате да закупите разплодни животни, но на родния ни пазар такива няма. Налага се да внесете от чужбина, да речем от страна от Европейския съюз (от „трети страни“ е доста по-сложно, описанията долу важат само за общностни доставки). Ето какво трябва да направите:

1. Сключвате договор с чуждестранна фирма-доставчик или с българска търговска фирма. Горещо препоръчвам това да е специализирана фирма, която да прави цялостната процедура по подбор и събиране на животните, ветеринарни обработки, застраховане и транспорт до фермата ви.
2. Ако не сте регистриран по ДДС, точно сега е момента да го направите – при нормални условия няма да плащате ДДС върху стойността на животните при вноса (за детайлите се консултирайте със счетоводител).
3. Трябва да уведомите Регионалното звено на БАБХ (бившето РВМС) за предстоящия внос. Те от своя страна трябва да проверят дали вашата ферма е включена в международната система за проследяване на животните „TRACES“ и евентуално да ви впишат там. Тази система е нещо като нашия регистър на НВМС за животновъдните обекти и ушните марки на животните, но обхваща целия ЕС. Фермите от всички други европейски държави автоматично са си включени и в тази система.
4. Плащате си за доставката и чакате животните да пристигнат във фермата ви.

СУРОВАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ПО БЪЛГАРСКИ

Ето какво всъщност ще ви се случи:

1. Сключването на договор си е ОК.
2. Ако някога сте имали друга регистрация по ДДС, или дори сте участвали в регистрирано дружество, може да ви зарадват с отказ за доброволна регистрация. Отказ може да ви дадат и по много други причини. Спокойно, законът си знае работата – има и „специална регистрация за внос от ЕС“, при която си плащате 20% отгоре на стойността на животните към държавата ни и забравяте за тях. Защо? – „Ми такъв е закона“. В добавка вие вече се водите регистриран по ДДС и нямате право да си избирате режима за облагане на „печалбата“, нищо че реалните ви обороти са нищожни. Благодарение на последните изменения в ЗДДФЛ. Но това е друг въпрос…
3. Когато чужденците не видят вашата ферма регистрирана в „TRACES“ още доста дълго време (да обяснявам ли защо), ще ви предложат любезно те да ви регистрират в нея, вместо да чакате някой тук да си мръдне пръста. Това е чудесна възможност, но идва въпросът „А какъв е адреса на фермата?„. Прост въпрос – улица, номер. Обачеее, България (и може би Албания) е единствената страна в Европа, която няма адреси извън границите на населените места, за фермите пише „в землището на село Горно Нанадолнище“ и толкоз. А според европейските изисквания от 2012 година всички ферми трябва да са извън населени места, както е и нашата в момента. Адрес няма!
4. Ако имате пари, плащате. Ако сте получили субсидиите си, също. Иначе пиете една студена вода че сте повярвали, че сте в европейска държава. Но и това е друг въпрос…

ЕДНО ПРОСТО РЕШЕНИЕ ПО точка 3.

В нашия случай звънях на всякакви институции да питам какъв аджеба е адреса ни. Фермата ни се намира на път без име, номера няма. Никой нищо не знае, познатата история по прехвърляне на топката.

В европейската  система не може да се пишат GPS координати или „на третия разклон вляво, след баира още 200 метра и завиваш по калния път“, или каквото и да е друго – иска си улица и номер.

Накрая ми писна и дадох следния адрес – „местността, в която се намира фермата ни“, номер 1. Системата го прие и всички са щастливи. Реално в общината/кметството на населеното място би трябвало да знаят имената на местностите и фермата става сравнително лесно откриваема. Проблемът идва когато местността няма познато име, голяма е или в същата местност има и друга ферма – „кой сега е номер едно?“, както казва поета

Решението според мен е в регистъра на НВМС (сега БАБХ) за всички животновъдни обекти, които са на безименни пътища и без номера, да се впишат и подобни адреси по местности с номерация по азбучен ред или по близост до населеното място или както си искат, плюс реалните GPS координати на обекта, или поне на входната му точка ако е пасищен без сгради.

Може да има и друг вариант, по-добър или по-лесен. Каквото и да е, трябва да има някакво решение. Да не ни се смеят европейците, дет’ се казва. Или поне да можем да сме с една идея по-нормални.

Стартирате ферма? – Избор на държава

Това е последната статия за „изборите“, които трябва да направите при започване на проект за ферма. Допреди броени месеци изобщо нямаше да си помисля, че подобен избор е нужен… Това беше преди.

Просто прочетете тези два материала:

- „Нашия пресен случай със субсидиите“, вижте и коментарите

- „Поздравления“

По-лошото е, че вероятно ще имам още много поводи за подобни статии…

Та на въпроса „Коя държава да изберем, за да се занимаваме с фермерство?“ единствения ми смислен отговор е:

„Там, където се чувствате човек.“