Доста е изписано за месодайно говедовъдство в България, но общото между публикациите е, че са ориентирани към читатели, които “отнякъде” знаят основите. Голямата част от сегашните и потенциалните бъдещи фермери обаче нямат специализирано селскостопанско образование (това включва и моя милост) и трудно могат да разберат написаното. Без да претендирам за изчерпателност, ще се опитам да обясня с думи прости какво ще рече “отглеждане на говеда за месо”.
Първо, най-голямата разлика на така наречените месодайни породи от млекодайните е, че месодайните имат млеконадой точно колкото е достатъчно за изхранването на теленцето до отбиването и съответно няма нужда да се доят. 
(знам колко смешно звучи, но това наистина е най-голямата разлика). От това следва, че не е нужно да бъдат сутрин и вечер в помещение със съответните доилни агрегати и работници, които да ги обслужват. Съответно, отглеждането на говеда за месо може да се прави по екстензивен метод – без инвестиции в закрити ферми, боксове и хранилки, изключително на паша и зимуване под навеси. Не е за пренебрегване и факта, че всичкото мляко от кравата отива за изхранване на телето и то (телето) има съвсем различно телосложение, вид и вкус на месото в сравнение с млекодайните породи.
Повечето статии започват тази тема с: “Основните етапи на отглеждане на говеда за месо са…”. Няма да го направя, вместо това ще призова въображението ви на помощ. Първо, да речем, че крайната ни цел е предаването на готови напълно угоени говеда (не мога да си обърна езика да нарека 16-18 месечно говедо “теле”) на кланица. Това всъщност е най-разпространената крайна цел, но не е единствената.
Всички бройки и времетраения по-долу са само за пример! В реалността времето за угояване или за финиширане са много по-различни и зависят от порода, начин на отглеждане и състав на храната.
Сега, да речем, че вече имате отнякъде 50 крави-майки (или крави-кърмачки, както се наричат от учените). Ето я и първата основна дейност: грижа за кравите-майки, заплождане, отелване. Нейния резултат са седеммесечни отбити теленца от двата пола, здрави и готови за следващо заплождане крави-майки. За нея са необходими крави-майки и/или юници, бици и/или осеменителен материал, пасища, зимовище (стопански постройки или навеси), фураж (сено и зърно) за зимно изхранване, съоръжения за ветеринарна обработка на крави и теленца (станоци и др.).
Да речем, че кравите са се отелили през март-април, което е масовия избор при наличие на добри пасища (по-късно ще обясним защо). Това значи, че през октомври-ноември същата година имате в идеалния вариант 25 мъжки и 25 женски отбити телета*. Следващите 9-10 месеца те трябва да продължат растежа на скелета и най-вече мускулатурата си и това е втората основна дейност: угояване на отбитите телета. Думата “угояване” по принцип е нещо съвсем различно и включва трупане на тлъстини, но е получила публичност. Аз лично предпочитам да използвам ”отрастване”. При отрастването телетата се нуждаят от почти същото нещо, което са получавали от майчиното мляко – високо съдържание на протеини и минерали. Тяхната диета през зимата е концентриран комбиниран фураж, силажи, висококачествено сено. През следващото лято те, подобно на кърмещите крави-майки, се нуждаят от сериозна и постоянна паша. В края на 10-месечния период имате 17-18 месечни говеда, достигнали 90% от скелетния си растеж и следния особен момент от развитието си: до тази възраст те са трупали мускулна маса без особен риск от залояване (натрупване на външни тлъстини), относителната ефективност на приета хранителна маса към прираст в теглото преминава максимума си и не на последно място – качеството на месото им е в близост до максимума като комбинация от вкус и крехкост.
* За съжаление в реалността процента на заплодяемост е около 85%, от болести и други загуби редукцията обикновено е 5%, точно когато ви трябват женски телета, ще ви се родят повече от 60% мъжки и т.н.
Идва ред на третата дейност - финиширането на говедата, тоест натрупване на известно количество междумускулни мазнини. Първо – тя е въпрос на избор, в стандартния за Европа случай просто дейността по угояването се удължава с още един-два месеца. Ако изборът е към истинско финиширане, което е масово в САЩ, говедата се поставят на хранилка, като диетата им е висококалорична, с преобладаващо царевично зърно. Времетраенето й варира между 50 и 90 дни. Счита се, че за този период месото се “очиства” от тревния вкус и в зависимост от породата трупа известно количество междумускулни тлъстини. Лично според мен за българския пазар е излишно мероприятие, доколкото изисква допълнителна организация, съоръжения и суровини, без да има реално пазарно търсене.
Освен тези основни дейности има много съпътстващи цели и мероприятия. Едни са ориентирани към развъждането – например отделянето и отглеждане на юници за разплод, разплодни бици, елитни разплодни животни (което се е обособило в затворен самозахранващ се бизнес с балоннорастящи цени). Други са ориентирани към суровинното обезпечаване – управление и поддръжка на пасищата, осигуряване на сено, фуражи, добавки. Надявам се в следващи публикации да им обърнем достатъчно внимание.
Тази статия има за цел да даде първоначални основни познания, по никакъв начин не основавайте управленските си решения само на нея, търсете информация и учете. Аз все още се уча.
