Този сайт се поддържа под формата на блог – поредици от статии, публикувани от най-новата към най-старата на тази главна страница. За ваше улеснение ползвайте категориите и менютата…

Posted in Разни | Вашият коментар

Продавате ли малки месодайни теленца?

Постоянно ни се налага да отговаряме на този въпрос. Отговорът винаги е еднакъв – не, няма как да се продават малки месодайни теленца. Нито сукалчета, нито на 10 дни, нито на два месеца – няма как! Обикновено обяснявам защо е така. Ще го напиша тук, дано повече хора го разберат:

Първата статия в този блог беше „Какво е месодайно говедовъдство“. Още в нея подчертахме, че най-голямата разлика между млечно и месодайно говедовъдство е, че при месодайното говедовъдство кравите не се доят. Телетата бозаят млякото от майките си докато го има и докато е полезно за кравата и телето – обикновено до 6-8 месечна възраст. Ако някое теле случайно умре, това е сериозен проблем за фермера и той трябва да прави „магии“ по „закачване“ на някое чуждо теле към майката. Това е причината телетата от месодайни породи да не се продават под 6-месечна възраст.

Тук е момента да напомня, че в повечето месодайни ферми, особено в по-развитите в това отношение държави, отелванията се групират в един сезон, обикновено през пролетта. Съответно отбиването им става през есента – от Септември до Декември. Ако търсите отбити месодайни телета от Европа, ориентирайте се това да става през тези месеци – тогава предлагането е най-голямо.

Сега сигурно някой си мисли „баси глупаците, не си доят кравите“. Бих го поканил веднага да опита – повечето месодайни крави не позволяват дори да ги докоснеш, да не говорим за доене. Причината за това е следната: тази крава като теле е бозала от майка си и не е имала почти никакъв контакт с хора, съответно търпимостта й към пипания и манипулации е много ниска. При млечните породи има постоянен контакт с хора – те са източника на храна за теленцата още от първите дни на живота им и този навик остава и когато порастнат.

След всичко това вероятно се чудите защо има доста обяви за сукалчета Ангус например. Както сме описвали в „Генетика – резюме“, кръстоските първо поколение на Ангус с повечето породи предава черния цвят и са без рога. За неопитен фермер такива кръстоски могат да минат и за чистокръвен Ангус, въпреки че половината им гени са всъщност от черношарен „скелет“ например. Предполагам, че повечето подобни обяви са за черно теленце от черношарена крава, в най-добрия случай заплодена изкуствено с Ангус семе. Лично според мен обявяването на кръстоска за чистопородно животно е чиста измама – към фермера, който купува телето, и към крайния консуматор, който не получава съответното качество на месото. Естествено, възможно е някой колега да се е изхитрил да дои крава Ангус (или друга месодайна порода) и да продава теленцето й, но вероятността е много малка. С други думи, четете обявите внимателно.

Posted in Отглеждане на месодайни говеда | Tagged , | 2 коментара

Продажби от ферма „Линбул“

Продаваме чистокръвни разплодни животни (бик, заплодени крави с телета) от породата Абърдин Ангус от фермата ни. Повече във „фермерския“ ни сайт на този адрес – Ферма Линбул

Изображение

Posted in Uncategorized | 3 коментара

Зимуване на месодайни говеда – температури, сгради

Съветите по-долу са специфични за по-устойчиви породи говеда. Моля, не ги прилагайте сляпо!

Когато направихме тази есен навеса за зимуване на стадото ни в планината, много колеги и познати ни питаха „Добре изглежда, ама кога ще го затворите?“ и „Къде ще е концентрирания фураж?“. Сега, в края на зимния сезон, най-често задавания въпрос е „Колко животни умряха?“… Отговорът е „нито едно, всички животни се чувстват чудесно“.

Тези въпроси ме подсетиха на колко заблуди робуваме и как лесно пренасяме нашите усещания (например за студ) към отглеждането на животни, които са много различни от нас хората. Например, доста колеги смятат, че

На кравите трябва да им е топло.

Тотално грешно схващане! Нека първо да си обясним какво значи „зона на температурен комфорт“ при животните…

Когато на човек му се каже „температурен комфорт“, той си представя нещо между +20 и +30 градуса целзий, защото тогава може спокойно да се съблече гол, без да му е студено. Тази представа автоматично пренасяме към животните и упорито ги затваряме в закрити помещения при всяка по-ниска от 20 градуса температура.

Всъщност „зона на температурен комфорт“ означава температурата, при която животното не харчи енергия за поддържане на телесната температура (загряване или охлаждане на тялото). Тъй като говедата храносмилат почти през цялото денонощие, този процес генерира значителна топлинна енергия, която е напълно достатъчна за поддържане на температурата. За възрастни животни, свикнали на хладен климат, зоната на температурен комфорт е от -15 до +20 градуса целзии. За несвикнали животни зоната се мести към -10 до +25 градуса. Когато имат храна „на корем“, по-млади животни (възраст между 1 и 2 години) разширяват границите към -35 до +27 градуса! Тук трябва да се подчертае, че за малки теленца до едномесечна възраст зоната е много по-тясна – между -5 и +15 градуса.

Малко ще се отклоним от темата за зимуването, за да обърна внимание на още нещо любопитно за температурния комфорт. Както се разбрахме, извън тази зона говедата почват да харчат енергия за поддръжка на телесната температура, с други думи нужна им е повече храна за производството на тази енергия. Ако примерно на кравата й е „студено“ (навън е по-студено от долната граница на комфорт), на нея да речем й е необходима още една единица допълнителна храна за всеки градус „студено“. Ако е в „горещата“ зона (в смисъл градусите са над комфорта, често се случва през лятото), на същата крава ще са й нужни над две единици допълнителна храна за охлаждане на тялото за всеки градус „горещо“. С други думи, ако ще се притесняваме за температурната среда на говедата си, по-добре е да се погрижим за охлаждането през лятото, отколкото за отоплението през зимата.

Какво им е нужно на говедата като среда през зимата

По всяко време на годината най-важните фактори за говедата, освен достатъчната като качество и количество храна, са:

– чиста вода. При екстремно ниски температури като тази зима е изключително важно да не позволите спиране на достъпа на говедата до поилките поради замръзване на тръби и поилки или заснежаване на проходите. Говедата могат да изкарат без храна с дни, докато липсата на вода може да ги съсипе за едно денонощие. При кризисна ситуация в нашата ферма кравите минаха на близане на сняг, но явно този източник не им е достатъчен и си искат водата в поилката.

– завет. Комбинацията от вятър и студ, а още по-зле ако има и влага (дъжд), усилва усещането за студ у говедата и силно понижава температурата на кожата им. Изучете посоките на ветровете в конкретното ви място и осигурете защита на говедата си. Естествено, затворена от четири страни сграда изглежда най-добрия вариант, но при нея е нужно да осигурите следващите фактори:

– чист въздух. Прекалено често в животновъдните ферми, в желанието си да осигурят „топло“ на добитъка, някои колеги прекаляват в това отношение. Затварянето на всички отвори и запечатването на въздуха в оборите е най-силния патогенен (болестотворен) фактор, водещ до огромни загуби. Влажният застоял въздух е благодатен за развитието на паразитите, автоматично води до респираторни усложнения при говедата и значително забавя процеса на компостиране на тора/постелята (това е по-широка тема за друга статия). Дори и в затворено помещение осигурете постоянно проветряване, най-добре във високата част на помещението.

– чист под. Тази тема е доста широкообхватна и спорна, ще я оставя за отделна статия.

– слънчева светлина. Не е задължителна, но помага доста. Слънцето, в комбинация с проветряване, няма да позволи никакъв мухъл или плесен да виреят в обора ви. Отделно, светлината значително подтиска развитието на кожни паразити (акари, въшки или трихофития). Не трябва да забравяме, че повечето месодайни породи лесно се нагряват от слънчевите лъчи и понякога имат нужда от сянка дори и при температури на въздуха под минус 10 градуса.

– пространство. Съществуват много таблици и схеми за минималните необходими площи в оградените пространства за говеда. Независимо от таблиците, опитайте да осигурите повече простор за стадото ви. Зимата е период, през който в масовия случай младите бици и юници стигат достатъчен размер за предявяване на претенции за лидерство и борбите са доста чести. В малко или притеснено пространство (тип коридор) животните (особено малките) са много по-изложени на риск да пострадат при тези борби, отколкото ако имат свободен достъп до двора или поне по-широко пространство наоколо.

И накрая, малко шарено… Пак подчертавам, не копирайте сляпо чужди решения, съобразявайте всичко с индивидуалните си условия.

Нашият навес. Оставихме отворена южната фасада така, че слънцето огрява целия под в обора. При нас ветровете духат от север и запад и това решение е идеално за нашите условия.

Ферма в Дания. Отворена от четири страни и пригодена за над 800 говеда. Обърнете внимание на покривните панели за осветление.

Posted in Отглеждане на месодайни говеда, Техника и оборудване | 2 коментара

Почистване на пасища: храсторези

Преди година публикувахме статия за нашата борба с хвойната. Тогава използвахме ножици за клони, което е евтин и сравнително лесен вариант. За съжаление „борбата е безмилостно жестока“😉 и с неравни сили, затова потърсихме алтернатива.

Бяхме пробвали с „храсторез“ от приятел и се оказа, че за клонки с дебелина над 1,5см е просто неизползваем.  Едва наскоро се поинтересувахме по-сериозно по темата и се оказа, че както и за други неща, името лъже.

В България наричаме „храсторез“ всички машинки, които изглеждат по този начин:

Това на снимката обаче е „моторна коса“ или „тример“, предназначено е само за косене на трева и по никакъв начин не може да се нарече „храсторез“.

С голямо закъснение (една година играчка с ножиците) разбрахме, че си има машинки и за рязане на сериозни клони и храсти, но са доста по-мощни и съответно значително по-скъпи.

Кой храсторез е за храсти?

Ще ги разпознаете по два признака: има циркулярен диск със съответния предпазител (различен е от тези за трева) и има достатъчна мощност за задвижване на диска – над 1,5kW (2,0кс).

Нагледно

Това е част от професионална демонстрация на специалист от Щил, който беше така добър да ме убеди в качествата на храстореза, преди да потроша маса пари за нещо, което може и да не ми свърши работа:

А това е моя милост, режещ хвойна:

Полезни съвети

Никога не режете без предпазни очила! При рязането хвърчи доста материал и това може да ви струва здравето.

Дисковете с „длетовиден зъб“ като този на по-горната снимка се захабяват по-трудно, но и се наточват доста по-бавно. Бих препоръчал да излизате на работа с няколко резервни диска, за да не губите полезно време в наточване.

При почистване на високи храсти първо изрежете веднъж „горния етаж“ от клони и после минете в основата на храста.

При рязане на хвойна най-големия проблем (освен хилядите клонки само в един храст) е натрупването на отрязания материал върху непочистените клони. Сравнително лесен начин е рязане на няколко обиколки около храста, като режете първо най-външните клони със замах като при косене, за да ги изнесете от територията на храста.

Ще си позволя да завърша с малко безплатна „реклама“. Причината за това не са пари, а две случки:

Преди година ни се повреди бензинова резачка. Отиваме в най-близкия оторизиран сервиз на Stihl и там момък, който даже и не спря да си играе на компютъра, ни заяви „оставете резачката в ъгъла и елате след две седмици“. Дори не погледна какво й е, за предварителна стойност на ремонта да не говорим. От там отидохме в следващия магазин-сервиз – там една много печена жена ни оправи резачката за десет минути, даде ни много добри съвети и ни накара да се почувстваме „бели хора“.

Като тръгнахме за храсторези, първо посетихме един по-евтин магазин (китайски машинки). „Става ли това за рязане на едри храсти и дебели клони?“ – „Ми не знам“ и точка. Отидохме при същата жена от предишната случка. Отговорът беше „Не знам, но ще повикам специалист от представителството да направи демонстрация на различни модели, за да видите дали става“. Без коментар.

Магазина-сервиз е до люлинския Бриколаж в София, на „Алекс инструмент“ (сайтът им е малко недоправен). Горещо препоръчвам.

Posted in Нашата ферма, Пасища и ливади, Техника и оборудване | Tagged , | 10 коментара

Типове косачки: самоходни, палцови

В статията става въпрос за косене за сено, тези които искат да си „подстригват“ ливадата в двора няма да намерят нищо полезно тук.

Както няколко пъти съм подчертавал, в месодайното говедовъдство повече усилия отиват за отглеждане и добиване на тревен фураж, отколкото за грижа за самите животни. По тази причина (и за разнообразие) продължавам с набраната инерция по темата за пасища, ливади, сено и т.н. В следващите две статии искам основно да дам няколко съвета при избора и използването на различните типове косачки.

imageНожичния тип на косене е най-стария механизиран метод за косене на трева. В основата му е движението “наляво-надясно” на греда с прикрепени към нея “ножове”, подобно на машинка за подстригване. Често за косачки, работещи на този принцип, се използва наименованието “палцови”, заради защитните шипове (палци), които стърчат пред ножовете. Трябва да се отбележи, че почти всички зърнокомбайни все още използват този метод за рязане на стъблата на растенията. При косенето на трева той за съжаление вече е поостарял. Ето основните представители:

1. Бе-че-ески – БЧС, BCS.

image

Това са самоходни косачки с ножичен (палцов) косилен апарат, който се намира пред ходовата част на косачката. Задвижват се от едноцилиндров бензинов или дизелов двигател и са с предни задвижващи колела. Има варианти с едно или две задни (завиващи) колела, съответно се наричат “триколки” и “четириколки”. Самото име БЧС е на най-големия производител (италианска фирма с това име), но този тип косачки се произвеждат и продават от още няколко производителя от Италия и бивша Югославия (техните не се произвеждат вече).

предимства: изключително маневрени, леки са, имат най-чист и равен срез. Ако нямате или не ви е нужен трактор за друга дейност, бечееската (особено втора употреба) е най-евтината инвестиция за косене.

особености и недостатъци:

  • БЧС са най-изморителни за оператора – ръцете и краката на управляващия са постоянно под напрежение. Понеже завиването се прави чрез педали, този тип косачки не са подходящи за хора с проблеми с краката!
  • ножичния косилен апарат не се справя с рязането на влажна трева – ако сте в район с тежка сутрешна роса или чести превалявания, това не е косачката за вас.
  • ножичния апарат се задръства лесно с тънки и жилави треви, особено с картъл (алпийска трева, козя брада), като тази на снимката.

image

  • срещата с камъни или плътни къртичини почти винаги е фатална за косилната греда или поне за няколко предпазителя и ножове.
  • ножичните косилни апарати не се справят с косене на полегнали треви, особено с полегнала люцерна.
  • производителността им е сравнително ниска, поради ниската скорост и сравнително тесния откос 100-160см. Причина за това е и честото спиране поради задръстване на ножовете/палците.
  • бензиновият вариант на двигателя харчи прекалено много – от порядъка на 0,7 литра на декар. Дизеловия от своя страна прави зверски вибрации и шум.
  • особеност – ако ви се налага косене в страничен наклон, изберете четириколесния вариант. Те са по-трудни за маневри, но са малко по-стабилни в наклоните.

подходящи са за:

  • косене на гладка повърхност, тип “стадион”
  • за фермери, които не искат да инвестират в трактор (например косят си сами, балират с “външна услуга”)
  • на ливади със сложни очертания, където маневреността е от значение
  • когато тревата е чувствителна на сътресения, например поизсъхнала люцерна
  • евтин вариант за допълнителна или резервна косачка, в случаи на повреда на трактора за основното косене

полезни съвети:

  • при косене на силно наклонени терени по-добре свалете задната част (седалката и колелото) и минете на “ходене след косачката”
  • при ножичните косилни апарати е изключително важно поддържането на ножовете остри. Някои бчс-ки се продават с допълнителен механизъм за заточване (“точило”), който е доста удобен при отдалечени терени.
  • в западна Европа модата на тези косачки поотмина и намирането на резервни части ще става все по-трудно. Запасете се за всеки случай.
  • при тези косачки невинаги важи правилото “по-голямото е по-добре”. Колкото по-широка косилна греда изберете, толкова по-“събрана” ще бъде окосената трева в откоса и това ще затрудни съхненето й. За буйни треви и люцерна изберете по-скромен размер на косилната греда (до 120см).

2. Други самоходни косачки.

Освен БЧС, на подобен принцип работят и техните “батковци” Форшрит Е302 и Е303(подобни на комбайн с хедер до 4м ширина). Косилният им апарат е също ножичен, имат значително по-висока производителност, но заради ширината на хедера им трябва много по-гладък терен. Спрени са от производство преди 30 години.

Много по-комфортни от триколките са така наречените “алпийски самоходни косачки”. Приличат на малко тракторче с кабина и с ножичен косилен апарат отпред. Поради изключително високата им цена не вярвам да добият популярност в България.

imageВ целия този раздел можем да включим и така наречените “палцови косачки”, които се “бутат” пеша (всъщност оператора само управлява) подобно на мотокултиватор. Наименованието “палцови” не е много правилно в случая, понеже може да се използва за всички ножични косачки, но така се е наложило вече името. Тези “полусамоходни” косачки са нископроизводителни и имат всички недостатъци на останалите от ножичен тип. Подходящи са за малки площи и особено за много стръмни терени, където всеки друг по-тежък тип на косачка би бил опасен.

Posted in Пасища и ливади, Техника и оборудване | Tagged , | 3 коментара