Основи на месодайното говедовъдство: Телосложение

 

(продължение)

С тази статия завършвам поредицата за основни характеристики на говедата.

IV. Характеристики – Телосложение при месодайните говеда.

  1. Общ размер – няма какво толкова да се обяснява за тази характеристика. Породите се разделят на едри, средноголеми, дребни и миниатюрни в зависимост от височината и теглото на възрастното животно. Под ръст на говедата обикновено се разбира височина на „холката“ – основата на врата на животното, която се явява и най-високата точка от трупа. Общия размер на животните има значение за избора на порода поради следните причини – по правило по-едрите говеда достигат максималното си тегло за значително повече време и не са пригодни за стръмни терени, по-дребните пък дават по-малко краен продукт за единица животно. Миниатюрните породи (хайленд и уелско черно говедо) са предназначени предимно за „домашни любимци“, ако мога да се изразя така, и не представляват интерес за стопанството.
  2. Конформация и затлъстяване – оформянето на мускулите и степента на залоеност. Конформацията е в основата на системата за окачествяване на кланичните трупове в Европа – (S)EUROP. Текстът на цялата наредба за класифициране можете да намерите тук http://www.mzh.government.bg/Articles/574/Files/Naredba_klanichni_trupove_sEUROP633480989373750000.pdf. Обърнете внимание, че големината и оформлението на даден мускул може да не е ясно изразено поради известно количество подкожни тлъстини, които го покриват. Някои породи са по-силно предразположени към затлъстяване от други. Някои имат по-изпъкнала мускулатура, а други – по-„меки“ очертания (да не се бърка с „развита мускулатура“, става въпрос просто за форма).
  3. Морфологични белези. Това са характеристики на различни части от тялото и различни черти на животното. Някои, като цвета на кожата и окосмението имат чисто визуална стойност, но други имат съществено значение към продуктивността на животните:
  • дълбочина (капацитет) – ако оприличим трупната част от тялото на говедото на цилиндър, това е напречното сечение на „цилиндъра“. Говедата са преживни животни и капацитета на техния търбух (както и на целия им храносмилателен тракт) има пряко отношение към тяхната ефективност по отношение на усвояването на храната.

от изложба в Уругвай

илюстрация на бикове с различна дълбочина

  • Полови белези. Не става въпрос дали ще можем да различим мъжко от женско добиче🙂 (искрено се надявам чак толкова неопитни хора да не се занимават с говедовъдство). Тук по-скоро става въпрос за функционални характеристики. Често стопани, свикнали с гледката на млечни породи, не могат да възприемат вимето на месодайна крава за „пълноценно“. Няма нищо нередно в това вимето да е сравнително малко, стига кравата да има доказана добра млечност (пак подчертавам, че не търсим висока, а средна млечност при месодайните говеда). Вниманието ни към вимето трябва да се насочи другаде – това са крави-кърмачки и формата и големината на цицките трябва да бъде подходяща за бозаене от малкото теленце. В това отношение пак търсим златната среда – нито една от крайностите в размера не е подходяща. Друг е въпроса по отношение  на размера при биците🙂 (сега очаквам да си представите фермер с метър в ръка… не, не този размер) – доказана е връзката между плодовитостта на бика и големината на тестисите му. В случая „той има топки“ е задължително условие при покупка или селекция за разплодни животни.

Ще си позволя малък личен коментар по отношение на телосложението, конформацията и системата за класификация (S)EUROP. Не съм проучвал кога и под влиянието на кои лобита е била въведена системата с точно тези критерии. Само ще цитирам „S висш – Всички профили са изключително изпъкнали; изключително развити мускули с двойни мускули (тип големи хълбоци)“. Това е дословно описание (като изключим странния превод) на породата „Белгийско синьо“. Следващия клас „Е отличен“ съвпада най-често с „Шароле“. Ето и типични примери за вида на тези породи:

Белгийско синьо

Значителен брой фермери в Европа били поблазнени от евентуалните премии по системата за класификация и/или маркетинговите промоции на тези породи и започнали опити за отглеждане. Да изключим естетическото въздействие (субективно е), но и функционално тези две животни са почти непригодни за отглеждане. Дори и да пренебрегнем, че естествено заплождане с тези бици е почти невъзможно, отелването впоследствие на теленца с тегло от порядъка на 50кг може да надхвърли и най-лошите ви кошмари. Ще добавя и много слаба ефективност на храна към прираст (моля, не се заблуждавайте, че тези животни се отглеждат на трева). За десерт, оказало се, че месото на Белгийското синьо било толкова сухо, че ставало само за кайма – все още говорим за клас „S висш“. Най-сетне се въвела забрана за класифицирането с този клас, затова се появили скобите около S-а, но критериите и тенденцията при съставянето на скалата за оценяване си останали същите. Съжалявам, но вкусното и хубаво месо за мен не е от тези „културисти“. Между другото, когато видите снимка като тази на „белгийското“, имайте предвид, че говедото е бръснато, за да се подчертае профила – по темата „елитни-за-милиони-ставащи-само-за-изложение-животни“ ще си поговорим някой друг път.

Забележка: трябва да отбележа, че оригиналния вид на породата „Шароле“ има много по-нормални характеристики. За съжаление в годините на селекция големия процент индивиди от тази порода са достигнали крайности, подобни на извращението „Белгийско синьо“. Сега се правят опити за връщане назад към корените й, но това е въпрос на време…

Публикувано на Месодайно говедовъдство - Общи познания и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

2 отговора към Основи на месодайното говедовъдство: Телосложение

  1. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ каза:

    ЗДРАВЕЙТЕ ВСИЧКИ ! С ГОЛЯМ ИНТЕРЕС ОЧАКВАМ ВСИЧКО КОЕТО ИЗЛЕЗЕ НА БЛОГА, НО МОЖЕ ЛИ ДА СИ ПОГОВОРИМ ИЛИ ПОПИШЕМ МАЛКО ЗА ПАРИ.ЗНАМ КОЛКО Е НЕПРАВИЛНО ПОСТАВЕН ВЪПРОСА ,КОЛКО СЕ ПЕЧЕЛИ ОТ ЕДНА КРАВА С ТЕЛЕ ЗА ЕДИН ЦИКЪЛ, НО СИ МИСЛЯ ЧЕ ВСИЧКО ВСЕ ПАК ГО ПРАВИМ ЗА ПАРИ.ЧЕТОХ МНОГО КОМЕНТАРИ ЧЕ, ПЕЧАЛБАТА СЕ ФОРМИРА ОТ ТОВА КАКВА ПОРОДА НА ТЕЛЕТО, НО ВСЕ ПАК АКО МОЖЕ ДА КОМЕНТИРАМЕ ОПТИМАЛНИЯ ВАРИАНТ /ЗА КРЪСТОКИ КОЙТО МОГАТ ДА СЕ ПРАВЯТ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ/ И СЪОТВЕТНО ПАЗАРА И ЦЕНАТА НА ТЕЛЕТО. ПОЗДРАВИ.

  2. linbul каза:

    Привет, и благодаря за труда да коментирате в блога. Надявам се и други колеги да се включат в дискусии тук.

    За печалбата няма как да отговоря еднозначно – тя е разлика между приход и разход. Докато прихода е донякъде ясен за дефиниране (не очаквайте цени от мен), разхода е много широко понятие.
    За един разхода може да е покупка на пасища и постройки, оборудване, наемен труд и какво ли още не; друг може да кара „по-тънко“ или да притежава вече изградена база.
    Засега в месодайното говедовъдство в България един от сериозните разходи е придобиването на развъдните животни, понеже нямаме достатъчна популация и трябва да търсим внос. Надявам се с течение на времето да завъдим достатъчно юници и крави, че да можем да си ги продаваме един на друг на човешки цени.
    За „подходяща за Северна България порода/кръстоска“ – такова животно няма. Избора на порода и кръстоска зависи от индивидуалните условия на всяко стопанство и предпочитанията на фермера и пазара. Тук се опитвам да дам повече информация, така че всеки да може да прави избора си сам…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s