Основи на селекцията

Тук ми се иска да направя едно уточнение. Често по различни форуми се срещат така наречените „проповедници“ – хора, които обикновено с някаква користна цел „дават акъл“ как никой не прави нещо както трябва или по-често – как всички трябвало да правят нещото като тях. Още когато започнах блога, това ми беше основно притеснение – да не заприличам на проповедник. За съжаление не мога напълно да избегна думата „трябва“. Моля ви, считайте, че когато казвам за нещо, че трябва да се направи еди как си, имам предвид „според мен“ или „масовата практика в страните с развито говедовъдство е такава“.

Нека първо започна с това, че генетиката и методите за селекция са сериозни науки, по тях има изписано много и с тази статийка нямам никакви претенции дори за повърхностен поглед по цялата материя. Само ще отбележа, че генетиката и развъдните технологии при говедата са много интересни и всеки, който има възможност и интерес към по-задълбочено изучаване и прилагане, няма да съжалява.

Защо изобщо реших, че трябва да напиша нещо по темата за селекцията, преди за започна с описанието на породите. Първо – породите съществуват благодарение на селекцията. Второ – въпреки, че като дума е доста популярна (даже имахме и агенция за това), в повечето съществуващи стопанства селекцията си остава само дума. Няколко факта и цитати на фермери:

  • „Посочи ми моля те, една развъдна организация, която наистина да се интересува от това българския фермер да води правилна генетика и да помага за това, а не само за членския внос.“
  • Огромен процент от стадата в България (не само месодайни говеда, това включва и млекодайните) използват един бик в продължение на години, без изобщо да си дават сметка какво постигат и какво губят с това.
  • В най-добрия случай, ако някой иска да подобри характеристиките на стадото си, просто сменя бика/“семката“ и не закача женските.
  • Почти не се практикува кастриране на мъжки телета, за които е ясно, че не трябва да дават поколение.
  • В масовото съзнание „селекция“ означава доставка на семенен материал и евентуално писане на бумаги, често с изсмукани от пръстите данни.

КАКВО ВСЕ ПАК Е СЕЛЕКЦИЯ

Отговорът е много прост – селекция е латинската дума за „подбор“. В случая става въпрос за целенасочен човешки избор кое животно да даде поколение, с кой партньор да го направи, и кое животно не трябва да дава поколение. Критериите, по които се извършва този подбор, зависят от селекционната програма, която си е поставил за цел дадения фермер-селекционер.

Първо, да видим резултатите от селекцията. В момента в света съществуват над 300 (да, триста) породи крави от един и същ биологичен вид – европейското говедо Bos taurus (да, има и още един вид – индийско зебу, но той не представлява интерес за нас). Кръстоските и така наречените композитни породи между тях са неизброими. Цялото това разнообразие е резултат от човешката дейност – коя крава с кой бик да даде поколение.

По-горе употребих две понятия, които се нуждаят от пояснение:

  • Селекционна програма е точно и ясно разписване на целите и мероприятията за постигането им. Целите обикновено са положително развиване на дадена характеристика на говедата или подтискане на друга, например: увеличаване на млечността на крави от порода Абърдийн-Ангус при запазване на размера и разходите за поддръжката им (типична за развитие на родителско стадо програма). Друг пример – увеличаване на размера и мускулната маса на породата Белгийско синьо без оглед на разходите (вече показах в предната статия успешната реализация на тази програма). Трети пример, чийто резултат е все по-видим напоследък – развиване на безрог Херефорд (Симентал, Лимузин, която и да е порода…).  Подвид на селекционната програма е развъдната програма – тя включва планиране на кръстоските, осеменяванията (например за избягване на инбрийдинг) и е задължителна за всеки фермер, целящ успешна реализация за по-дълъг период.
  • Фермер-селекционер – ферма или развъдна организация, специализирана в извършването на селекция. Защо е нужна специализация? Причината е, че сериозната селекция не е за всеки – задължително стадото е с ограничен брой; често се работи на принципа „проба-грешка“, а грешките струват пари; научните методи и генетиката изискват задълбочено образование…

Ето няколко основни принципа, които обикновения фермер в месодайното говедовъдство би могъл и би трябвало да спазва, за да постигне успех в развъдната си програма:

  • първо, да има развъдна програма. Това значи да е обмислил какво иска и как да го постигне, да натрупа поне начални познания за генетиката и силните и слаби страни на породите и родословията и да има готовност за водене на документация.
  • Второ – да е проучил информацията за родословието на животните си, да води документация „кой кой е“ :) в стадото му и кое говедо как се представя.
  • Може би най-важното – да „прочиства“ стадото си смело и редовно.
  • Да внимава за инбрийдинг при осеменителната кампания. Инбрийдинга (или линейно развъждане) е заплождане между близкородствени животни – баща-дъщеря, брат-сестра, братовчеди, внуци и прочие. За начинаещите фермери ще отбележа, че животните нямат „морални задръжки“ и доколкото им се позволява, инбрийдинга е напълно нормално явление при тях. Инбрийдинга не е задължително лошо нещо (всъщност той е довел до разнообразието между породите), но в повечето случаи води до нежелани резултати за масовата ферма. Обяснението би включвало доста понятия от генетиката и затова ще го спестя засега (заслужава си отделна статия), но препоръката ми е да го избягвате поне до трето ниво (бик с внучката си или между животни с поне един общ родител) и да оставите линейното заплождане на специализираните селекционери. Основният начин за избягване на инбрийдинга е използване на изкуствено осеменяване и честа смяна на биците.

Да поговорим за „прочистването“ – например имате крава със слаба фертилност, или ниска млечност, или постоянно дава хилави теленца независимо от кой бик; или бик, който има ниска заплодяемост, слаб прираст на поколението и какъвто и да бил сериозен недостатък. Това са примери за „лоши“ гени (понякога и животни с добри гени могат да се представят зле поради болест, неправилно хранене и управление). Имате три варианта – 1) задържате си животното и натрупвате поколение от него, носещо същите „лоши“ гени; 2) пробутвате животното на някой балък за разплодно; 3) пращате го за кайма в кланицата (животното, не балъка🙂 ).

Първите два варианта са еднакво неправилни, повярвайте ми. Да, балъците са много и можете да вземете около два пъти повече пари за крава (три пъти за бик), ако я продавате за разплод, вместо за кайма. Да не говорим, че ако животното изглежда добре и/или има впечатляващи документи за произход (чувал съм за „много добри крави, щом са от Франция :)“), цената би скочила още повече. Обаче особено за малка държава като нашата генофонда (genetic pool/генно езеро на английски) е едно доста малко езерце и има огромно значение какво оставяме вътре. Проблемът за вас е, че подобно на бумеранг тези „лоши“ гени ще се върнат обратно при вас след две-три поколения – при покупка на външен генетичен материал. Прочистването на слабите генни комбинации е в общ интерес, иначе се получава ефекта от хвърляне на „малки“ вирусчета в общото генно езеро. Просто стиснете зъби и елиминирайте неподходящите животни от възпроизводството.

Едно изключение – понякога лоши резултати се получават просто от неправилно съчетаване между родителите (например при инбрийдинг). Същите тези родители могат да се окажат много полезни за някой друг, стига той да е наясно какво точно получава и как то се включва в неговата развъдна програма. Точно тук е мястото на честната и ясна документация „кой кой е“ и как се справя.

25 + 1 = ?

Вероятно горния ред ви е озадачил сериозно🙂. Бързам да разсея мъглата – става въпрос за важността на биците. В нормалната практика един бик опложда около 25 крави (много разтегливо е, но това е средния показател). В резултат имате 25 теленца, всяко от които е наполовина повлияно от гените на един и същи бик. Сиреч – всяка крава ражда едно теле годишно, всеки бик „ражда“ по 25 телета. Когато използваме изкуствено осеменяване, бройката на поколението от един бик нараства 100 пъти. Бикът, който използвате, е точно толкова важен, нито повече, нито по-малко. Не залитайте излишно в покупка на скъпи бици, освен ако не ги използвате като донори за изкуствено осеменяване и имате безупречен маркетинг (но в такъв случай защо някой ще иска да ги продава), нито подценявайте важността им – с неподходящ бик можете да съсипете „реколтата“ си за цяла една година.

Още нещо за биците – няма начин да избегнете използването на реални животни, разчитайки изцяло на изкуствено осеменяване. За разлика от млечните ферми, в месодайното говедовъдство груповото отелване е от изключителна важност. Единствения начин за постигането му е непосредствено след осеменителната кампания кравите да се съберат с „бик за разчистване“, който да оплоди незаченалите крави при появата на еструса (разгонването, овулацията) им. При „биците за разчистване“ имате два варианта – използвате един и същ през годините, което води до инбрийдинг и следите всички „инбрийднати“ :) теленца да заминат за кланицата след угояване, или сменяте разчистващия бик всяка година.

Явно ще се превърне в традиция да завършвам публикациите с личен коментар.

За идентификацията на говедата, или прословутите ушни марки. Няколко пъти вече препоръчвам воденето на документация за животните. За целта обаче фермера (а и контролиращите органи) трябва да могат да идентифицират животните. Докато при говедата с пъстра окраска (черношарено, симентал) почти всяко животно си има индивидуална външност (а често и имена🙂 ), в много месодайни породи всички изглеждат като правени „по калъп“ (особено Ангус и Лимузин). Във втория случай ушната марка често е единствения метод за различаване на животните. В масовата ситуация на поне три-четири животни с паднали марки повторното им поставяне „както дойде“ неизбежно довежда до каша в документацията. Факт е, че навсякъде по света има случаи на паднали ушни марки, но при нас това си е епидемия. Може би имаме лош късмет в нашата ферма, но съм по-склонен да си мисля, че тези, които НВМС доставя, са вероятно най-големия боклук в световното производство. За капак на всичко няма откъде да купим/поръчаме съпътстващи собствени марки, на които цифрите да се виждат и с невъоръжено око. В момента проучваме начин за „студено татуиране“ на нашите животни, но засега се очертава доста скъпо мероприятие. А по света хората вече въвеждат подкожни микрочипове за идентификация и предпазване от кражби, на цени от порядъка на 5 лв/бр (в Канада са вече задължителни)… Тъжна картинка, но ако някой чиновник чете този блог, нека се замисли дали комисионните за монопола на някой вносител са най-важното.

Седваща публикация: Основи на генетиката. И след нея най-сетне стигаме до породите🙂

Публикувано на Породи и селекция и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

10 отговора към Основи на селекцията

  1. linbul каза:

    Добавих с два часа забавяне частта „25 + 1 = ?“

  2. burgundec каза:

    за марките си много прав. нашите марки не само,че са най-лошите а и най-скъпите. това е история която я знам от а до я. с татуирането с течен азот няма проблем лично аз съм направил над 2000животни- говеда коне и магарета. проблема е че се поврежда кожата. така,че остават чиповете. не са толкова скъпи има ги вече и в българия.
    направи ми впечатление и за кастрацията на телетата. в бавария например тлобяват ако не са ти кастрирани телетата. за асоциациите мога да ти кажа много но ме е страх че ,ще ме изкараш за ония горните дето пишеш че искат да налагат мнение и другите.

    • linbul каза:

      Благодаря, че се включи, burgundec!
      По никакъв начин не съм намеквал за теб лично за „проповедниците“. Те са по-скоро явление в америките и винаги гонят личния интерес. Ти си човек, който съм виждал да помага на толкова много хора за едното нищо, че просто не мога да ти сложа дори и достатъчно хубав етикет… (за незапознатите – burgundec е човекът, който прави форума на Farmer.bg наистина полезен. Просто погледнете.)
      За чиповете – проблемът е, че ако само ние си сложим на говедата чипове, правим само половината работа. Ако не е масово явление, откъде ще знае приемчика в кланицата, или търговеца или полицая, че трябва да провери дали е крадено животното? Пък и нямат четци за това. Това си плаче за държавна политика, ама на никой не му пука засега.
      За азота ще пробваме със сигурност, просто засега разходите са ни насочени към други пера :)… За асоциациите ако искаш да отворим нова тема, но нека е след описанията за породите…

    • linbul каза:

      Пропуснах да отговоря за кастрацията. Това наистина е огромна разлика между българската и световната практика. Ние даже нямаме дума за скопени млади бичета (опитах се да говоря с колеги за „скопци“, гледат ме учудено).
      Ако скоро не въведем тази практика, след години и да искаме, ще ни е трудно. В скандинавските страни вече имат ограничения кастрацията да се извършва само в първите 24 часа след отелването, заради хуманното отношение. Въведе ли се тук подобно ограничение, хептен никой няма да си прави труда.

  3. burgundec каза:

    здравей. още нещо за маркировката. ако стигнеш да татуираш изпозвайки азот ми се обади да ти кажа технологията да не си губиш времето в проучване. второто-все още в европа официални са пластмасовите марки. имат стройна организация по поставянето им и контролирането им. плюс добро качество-отпад до 2%. при нас доставянето на част от марките си беше жив бизнес. най-добрите са на хауптнер и ти го знаеш добре. за чиповете е бъдещето, но сега и в европа се използват локално-при животни за угоявене и тези които са на паша. и те са консерватори, както и ние -все още татуираме някъде. за кастрирането -от години се води борба с неутрализирането по този начин на нерагламентираните бичета. за съжаление не се постигна малко и си продължаваме по старому. и накрая на форума. изненадвам се на иденферентноста на младите колеги. по моите сметки в момента има наи-малко 5000 студенти които се обучават по животновъдство- как един не се намери да те попита нещо, да изрази мнение или виждане. страшно е инбул. правя всичко възможно да накарам колегите да четат твоя блок. ако искаш вярвай това е революция в нашето крварство. така че министър дянков е прав. феодалните старци не са само в академията те са във всички научни звенаа май.

    • linbul каза:

      Здравей, Бургундец!
      Благодаря ти за добрите думи, въпреки че не заслужавам част от комплиментите (само част от тях де😉. Това, да си обменяме съвети, трикове и полезна информация по повод темите на статиите ми беше голяма надежда. Благодаря и за съветите…
      А за липсата на коментари и въпроси си абсолютно прав! От друга страна и аз лично много рядко коментирам и питам във форуми и блогове, явно си ни е национална черта…
      Сега ще драсна един призив в началото на следващата статия🙂

  4. Pingback: BG Cattle на една година! | Месодайно Говедовъдство

  5. djuvanov каза:

    Добър ден на всички.
    Поздравявам автора на тази тема,защото повечето хора смятат,че воденето на селекцията в България е измислено от държавата само за да е взимат парите на обикновените хора.Извърщването на селекцията е от парвостепенна важност за успеха на дадвн фермер, но за да се направи такава важна стъпка е нужна соллидна подготовка, като придобиване на знания и опит.
    Погрешно водената селекция би имала фателен край за фермера.Воденето на селекцията е много сложна структура от различни дейности.

  6. georg каза:

    Добра статия, определено поучително за фермерите. Но! (в др. такава статия може би!)
    Добре ще е да се опише за ИНБРИДИНГА и неговите последствия;
    Да се разграничи от ЛИНЕЙНОТО РАЗВЪЖДАНЕ, което е нещо съвсем друго и ползата от него;

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s