Месодайни породи – общи познания и типове

(публикациите са подредени отдолу-нагоре)

Понеже статиите започнаха да се трупат като брой, искам да направя поредната уговорка вместо увод :). Не очаквам всеки, който попада на конкретна статия, да е изчел или да трябва да изчете всичко останало, писано преди нея. Ето защо вместо честите ми „както писах по-рано“, ще се наложи понякога да повтарям някои неща. За тези, които четат подред – извинявайте за повторенията. И така, както писах по-рано ;), започваме поредицата теми за породите…

Тук обикновено се връщам след като съм написал цялата статия, за да кажа че не съм бил пиян :). Този път уговорката ми е, че нямам автокъща и изобщо не се занимавам с коли… Нито някой вносител на коли ми плаща за рекламата (не е късно да се сети де) 😉

Първо – какво са породите? От статиите за генетика се разбрахме, че говедата са групирани в породи според това какъв „комплект“ от ясно различими общи за породата характеристики носят. За тези характеристики отговарят гени, които са ярко изявени и със силна онаследяемост. По-нататък, при описанието на всяка порода, ще се опитам обективно да опиша характерните им белези, силните и слабите им страни. Помнете, че избирате и отглеждате животни с комплексни характеристики и когато получавате едно качесвто, с него вървят и други (евентуално нежелани), или губите такива, които бихте получили от друга порода.

Много често във форумите изплува следния въпрос „Искам да се занимавам с месодайно говедовъдство, коя порода ще ми препоръчате?“ (понякога за разнообразие става въпрос за порода овце, кози, патици и прочие гадинки). По-странното в тази ситуация е, че подобен въпрос получава отговори (от сорта на „тази е най-добра“), а пък ако питащия започне да изпълнява препоръката, направо става страшно.

Какво толкова е нередното в горния пример? Нека преобразуваме този разговор:

– Искам да си купя някакво моторно превозно средство, какво ще ми препоръчате?

– Вземи си трактор „бийп за марката“, сто и петдесет коня, с GPS система за малко под половин милион лева! (винаги ще се намери някой да отговори без уточняващи въпроси, просто защото има такова, или по-често защото е чул, че на един приятел вуйчо му казал, че нещото е добро).

И вие си купувате трактора, за да карате с него трите си деца на детска градина?!?! Ок, някой ще опонира, че „месодайно“ е уточняваща информация. Ами уточнете за „четири колела“, или хайде да е „лека кола“ и си купете двуместно Ферари тогава, за същата цел! 🙂

И така, след този глупав пример (струваше ми се добра идея преди да го напиша 😳 ), идва ред на първата препоръка:

НЯМА УНИВЕРСАЛНИ ПОРОДИ, ВСЯКА СИ ОТГОВАРЯ НА ОПРЕДЕЛЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

С други думи – когато избирате, или просто се интересувате от порода месодайни говеда, трябва да сте наясно „порода за какво“ ви трябва и как тя се вписва във вашите специфични условия. Ето един пример за уточнени условия за избор:

• искате да развиете стадо, което да дава най-големия възможен прираст (че кой не иска, само че на някои повече им пука на каква цена го постигат)
• имате изобилие от трева и фураж (съответно ефективността не е най-голямата ви грижа)
• голям размер на кравите и биците не ви притеснява (а би трябвало, но сте готов да поемете риска и да вложите малко повече средства в огради)
• нямате ясни изисквания за вкусовите качества на месото (продавате на масовия пазар, не за ресторант или специализиран магазин)
• евентуално асистиране при отелванията не ви притеснява (сиреч имате обор, помещение за отелвания и желание и знания да го правите).

Всичко изглежда наред, някой смело ви препоръчва Шароле (и аз бих го направил), вие влагате сериозна сума пари и започвате да отглеждате Шаролета на китните си планиснки ливади в Родопите, на доста стръмен терен. В следващия момент половината от вашите красиви белички еднотонни крави се оказват с проблеми с краката и още куп проблеми породени от качването на тежки добичета по стръмните ливади. Това е само един пример за „малките“ подробности, с които трябва да се съобразявате. Всички изредени по-горе уточнения са важни по пътя на избирането на породата и дори индивидите.

Като стана дума за индивиди, нека ви дам друг пример „от живота“ 🙂

КАКВА МАРКА ТИ Е КОЛАТА?

Навярно сте чували (а може би и задавали) този въпрос стотици пъти. Да речем, че Пешо (човек, не клетката от генетиката) има „Киа“, а Иван има „Фолксваген“. За всеки, разполагащ само с тази информация, колата на Иван вероято е по-добра и със сигурност е по-скъпа от тази на Пешо с „Киа“-та (ако изключим върлите фенове на корейски коли и върлите противници на всичко немско). Нека обаче се вгледаме в подробностите – Пешо кара пикап 4х4, чисто нов и с всички екстри, докато VW-то на Иван е от най-малките и постни колички, с еднолитров двигател и е на 15 години (каран от немска баба само до хлебарницата, както са всички коли втора употреба). Пак са „Киа“ срещу VW, но… Марката сама по себе си не е кой знае какво, тя е само част от характеристиките на колата/кравата.

Когато си купувате МПС, първо се уточнявате какъв тип ви трябва (камион, пикап, лимузина, кросов мотор), после проучвате кои марки произвеждат такива типове, избирате си марка и модел (също много важен избор) и накрая оглеждате конкретното МПС в каква форма е (и на каква цена можете да се спазарите за него). Абсолютно същото става с избора на добитък – . Е, жена ми на въпроса какви коли харесва, отговаря „червени“ 😀 , но тук говорим за сериозния разумен избор.

И така, преди да напиша следващия тъп пример от живота на автоджамбазите, да си извадим поредния извод: Породите са марката, родословията са моделите, а всяка крава и бик си имат индивидуална кондиция и качества.

 Да, марката е важна, особено ако продавате на „марков“ пазар (например на клиент, който повлиян от рекламата, „знае“ че истинските коли са само Мерцедес). Има комбинации от условия, за които отговаря само една порода (както пишещите условия за държавни поръчки знаят, на условието „обем на двигателя точно 1947куб.см.“  отговаря само една марка). В повечето случаи обаче, разполагате с избор от няколко породи с подобни качества и избора на родословия и индивиди измежду тези породи е много по-важен.

МЪЖКИ И ЖЕНСКИ ПОРОДИ

Съжалявам, не намирам по-добро определение. Нека ви разкажа за какво става въпрос…

В общия случай задачата на месодайното говедовъдство е да отглежда крави, които отглеждат телета, които нищо не отглеждат, а отиват на пазара за месо.  Освен за телета за месо обаче, има нужда и от отглеждане на женски телета за крави-майки, за да заменят остарелите, болните или неставащите за нищо крави, както и да се отговори на търсенето на женски животни за нововъзникващи ферми.

Верни на закона на Майката Природа, че за да вземеш, трябва да дадеш, ако едно животно притежава силни месодайни характеристики, то е ….ъъъ… лош родител (родителските му характеристики не са от най-добрите). С други думи, при селекцията на породите (тяхното развиване и наблягане на отделни характеристики), някои породи са получили по-силни месодайни характеристики, а други – по-силни родителски такива. И понеже родителските качества са по-важни за кравите, затова ги наричам женски породи, а за другите остана просто да са мъжки, за да звучи добре :). Тези названия са си лично мои и по никакъв начин не рефлектират на процента на ражданията на животни от даден пол, в това отношение всички породи са си фифти-фифти.

По правило женските породи са със следните общи характеристики:

• по-дребни са и съответно по-пригодени към пресечени терени, но и крайното им тегло също е по-ниско;
• имат сравнително леки отелвания (това е производна както на размера, така и на селекцията им)
• разходите за изхранване на кравите-майки са сравнително по-ниски (като горното);
• скорозрели са; (достигат по-рано до полова зрелост, съответно могат да раждат по-рано). Тук разликата е между двегодишна възраст на първо отелване при скорозрелите и тригодишна при къснозрелите породи. С думи прости, от този параметър зависи колко години ще се грижите за женската, преди да получите първото й теле в отплата.

Мъжките породи от своя страна имат следните предимства:

• имат по-висок прираст на тегло (най-вече заради повишения капацитет на поемане и обработка на храната, но и поради селекцията)
• месото им е по-чисто от мазнини (доколкото е предимство. Дълго е за обяснение защо е така)
• по-едри са и съответно достигат по-високо тегло в края на периода на отрастване.

Както малко по-рано в статията писах, породите са плод на селекция от страна фермерите, а фермерите на различни места са разполагали с различни условия и индивидуални предпочитания. Все пак ако сте фермер и продължавате да отглеждате „порода, която някога ще носи моето име и има страхотни рога и никакво виме“ и виждате на пазара какво страхотно добиче  без рога е докарал гадняра от съседното село и всички купуват неговите животни, вие ще се съобразите с предлагането на съседите и също ще развивате подобни качества. От там се е получило сходството по определени качества на породите в цели страни и дори континенти – в случая в западна Европа се развили предимно мъжки породи и ги нарекли континентални (за да подчертаят, че не включват Островите покрай Европа в сметката). Великобритания обаче винаги си е била малко затворена и дори се смята за отделен континент, повечето ферми за месодайни говеда там развили предимно женски породи (не за друго, а за да си получат име ;)) и за по-лесно тази група породи е наречена Британски породи.

Ако се върнем сега на автомобилните аналози, Британските породи са по-скоро като пикапи (лесно се приспособяват за всякакви условия и издържат на сериозен тормоз), а Континенталните са тежкотоварни камиони (вярно, харчат повечко и искат пътища, но я прекарай 20 тона с пикап).

И последно за днес, въпросът с който трябваше да почнем

КОЛКО ВАЖЕН Е ИЗБОРЪТ НА ПОРОДА?

… или казано с други думи „Ако не знам каква порода са ми говедата, ще фалирам ли?“.

Не, няма да фалирате, ако сте избрали внимателно индивидите за своите условия, знаете техните характеристики, знаете как да ги развивате (и го правите де) и не продавате на „марков“ пазар. В САЩ например над 80% от броя месодайни говеда е плод на натрупвани кръстоски и никой не може да каже каква точно е тяхната порода (но са предимно черни и народа си мисли, че са Ангуси. Ангус там има в изобилие, но чистопородното му отглеждане е предимно в развъдните стопанства). И все пак кръстоските са плод от съчетаването на породи и трябва да знаем качествата на това, което съчетаваме.

И накрая – списък на породите, за които смятам (и мога) да пиша в следващи публикации (подредени са в азбучен ред):

Абърдийн Ангус, Лимузин, Симентал, Херефорд и Шароле. Това са най-разпространените в Европа месодайни породи говеда, но ако някой има конкретно и важно желание за друга порода, нека ми напише коментар тук.

следва… (не знам още как ще се казва следващата статия, някоя порода ще е)