Интензивно – Екстензивно

(статиите са подредени отдолу-нагоре)

ВЪТРЕ ИЛИ ВЪН?

Навярно всеки е задавал този въпрос в най-неподходящи моменти😉. Всъщност това е максимално опростения превод на заглавието. В граматиката думата „интензивен” означава „изискващ грижи”, „по-силен”, „по-наситен”; а „екстензивен” – „нашироко”.

По отношение на животновъдството колкото по-интензивен е методът на отглеждане, толкова повече е престоят на говедата в закрити помещения или кошари, храната се подава и е претърпяла обработка, движенията са ограничени, механизираните процеси са повече от ръчните, но е необходимо ежедневно присъствие на фермера или работниците му.  Прирастите могат да бъдат по-големи, времето за достигане до угоено тегло – по-кратко, но и разходите са по-високи.

Екстензивната посока е точно обратната – цели се ограничаване на разходите, получаване на храната в естествен вид (пасене на трева и подаване на балирано сено през зимата), говедата се намират предимно на пасищата (в крайно екстензивните методи се отглеждат целогодишно на открито). При наличие на огради около пасищата човешкото участие може да бъде разредено до едно посещение на няколко дни през пасищния сезон. Срещу занижените разходи обаче стоят и по-нисък прираст, съответно по-малки приходи.

Подобно на въпроса с избора на порода, няма най-правилен начин за отглеждане. Методът е въпрос на избор и се съобразява с наличните за фермата условия. Тук ще изброя само част от факторите, които стартиращ фермер би трябвало да отчете при избора на метод за отглеждане. При всички случаи решенията трябва да се взимат след изчисления, бизнес план с разглеждане на алтернативите и най-вече – внимателно.

ПОЧТИ ВСИЧКО ОПИРА ДО РЕСУРСИТЕ

В крайна сметка интензивността на отглеждането опира до това, как и с какво ще храните говедата си. Най-евтиния и балансиран източник е естествената храна – тревата. Тя обаче се характеризира със сравнително ниски добиви от единица площ, следователно за едно животно са ви необходими най-много декари собствена, наета или поне свободна за ползване земя – пасища и ливади за сеното. Ако не разполагате с необходимите пасища, отивате към целогодишно подаване на закупена трева под формата на сено. Обаче след сметки и в зависимост от цените на различните ресурси (сено, царевица, силаж, фуражни житни култури) може да се окаже, че по-изгодно е да подавате друго или комбинация от изброените видове. Тук напомням, че видът, количеството и комбинирането при интензивно отглеждане и угояване са въпрос и на други сметки – те трябва да отговарят на хранителните нужди на животните.

И така – ако имате много и евтина земя, на която тревата расте добре, отглеждате животните екстензивно. В обратния случай – ако трябва да купувате храната, или земята е по-скъпа и на нея можете да отглеждате зърнени култури, тогава методите ви се ориентират към по-интензивно отглеждане.

Не на последно място идват условията на вашия старт – дали разполагате с необходимите сгради, дали имате средствата за инвестиция в изграждането на нови и пак – дали ви се връзва сметката от всичко това.

Каквото и да правите, вашата крайна цел е печалбата. Самоцелното гонене на високи приходи невинаги е оправдано, ако разходите за постигането им ги превишават и накрая останете на загуба. Също така, орязването на разходите и оставянето на добичетата на слама и вода насред полето може да ви накара да се чудите накрая защо изобщо сте се захванали с всичко това. Внимателно преценявайте ресурсите си,  смятайте всички разходи и приходи и тогава взимайте решенията си.

ПОЛОВИНЧАТИ НЕЩА

Всъщност в масовия случай стопанствата се организират под някаква смесена форма на предимно екстензивно отглеждане с интензивни елементи (при зимуването), или обратното – сградно отглеждане с включване на паша, доколкото я има (както са повечето млечни ферми).

ПО СВЕТА

Интензивните методи са характерни за Европа – причината е относително високата гъстота на населението, скъпа земя, която се използва за земеделски култури, гоненето на максимален краен резултат за единица площ. В САЩ и Канада се използва смесен метод, при който родителските стада се отглеждат предимно екстензивно на паша (включително на култивирани пасища), а угояването се прави в богатите на земеделска продукция райони с концентрат, но не в закрити помещения, а в кошари – feedlots. Останалия свят (Южна Америка, Австралия, Африка) разполагат с големи по площи пасища и предпочитат крайно екстензивни методи.

ВРЪЗКА С ПОРОДИТЕ

При селекцията на различните породи се е разчитало на различни изходни условия. По правило планинските породи са „свикнали” на екстензивно отглеждане (Обрак и само донякъде Симентал). Поради високата си устойчивост на различни условия и лесното отелване британските породи също са подходящи за „самоотглеждане” на пасищни условия.

От своя страна, всички породи със затруднения при отелването задължително трябва да са в обор по време на сезона на отелванията. Това са повечето континентални породи и особено рекордьорите Шароле и Белгийско Синьо.

Породите, които не са устойчиви на студ, задължително зимуват на закрито – кажи-речи всички континентални породи са в тази категория.

Породите, които се представят най-добре при постоянно и обилно подаване на храна с контролиран състав, са най-подходящи за интензивно отглеждане – в това отношение Лимузин се е оказала най-балансираната порода за предимно интензивните европейски ферми и на това се дължи доминацията на породата над останалите.

И накрая – малко шарено🙂

Зимуване на открито в САЩ


Интензивно отглеждане на Лимузин – Европа

Публикувано на Отглеждане на месодайни говеда и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s