Месодайни породи – Симентал, Месодаен Симентал

Точно за тази порода ми беше най-трудно да напиша статия, подобна на предишните за Ангус и Лимузин. Причината е, че Сименталът е доста стара и разпространена в Европа порода, разклонила се е в безброй селекционни направления и кашата по отношение на наименования, изглед и характеристики е пълна. Отделно от това много местни месодайни породи в Европа приличат донякъде на Симентал и често се бъркат с него. За капак почти всяка страна впоследствие си е сложила и собствено име към породата –има и порода Български Симентал, но никой не може да каже по какво се различава от швейцарския например, защото оригинален швейцарски Симентал просто вече не съществува.

НАРИЧАНА ОЩЕ…

Оригинално име – Simmental

На български си е „Месодаен Симентал”, не съм виждал вариации, но никога не е късно за изненади. Заслужава си да отбележа, че само „Симентал” на български се отнася за млекодайното направление. В други страни съвсем не е така.

В чужбините е много по-сложно. Оригиналното име на породата е копие на името на една долина в швейцарските Алпи, но често го изписват Simenthal, Simmenthal или Simental (с едно m). Обаче германците никога не биха се съгласили една от най-разпространените в страната им породи да носи швейцарско име и затова го кръстили Fleckvieh (петнисто теле). После обаче оригиналното Fleckvieh се специализирало повече към месното направление, та сега в Германия има и Simmental (млечно), и Fleckvieh (месно). За да не останат по-назад, французите също лепнали свой етикет на породата и кръстили млечното направление „Montbeliard” (чете се „Монбелиар“), а месно почти не отглеждат, понеже си имат достатъчно свои породи. Стана ли каша? Продължаваме🙂 – в Щатите Simmental е черно безрого говедо с примес от Ангус, а Fleckvieh е оригиналното петнисто. В много държави от Европа пък са „национализирали” Симентала и го наричат Български/Холандски/Датски и т.н., други направо са си го присвоили като „Унгарско петнисто говедо”. Във всички тези вариации става въпрос за едно и също – оригинален Симентал, селекциониран за месо или мляко, с малко примеси за красота и цвят, демек между един и друг Симентал разликата може да е като между небето и земята.

НА ПРЪВ ПОГЛЕД…

Хм… А, де🙂 Абе представете си кравата Милка, но с червено-кафяво вместо лилаво…

Най-лесната дефиниция – месодайния Симентал изглежда точно като млекодайния, но с малко повече замускуленост и с по-малко виме при кравите. Като цяло породата се отличава с червеникаво-кафяв цвят на козината и бели петна, „лицето” е бяло, често има петна около очите. Коремът и шията са почти винаги бели, като белия цвят често продължава и по цялото тяло и при някои животни отива към „бяло с червени петна”. Оригиналния вид на породата е с рога, но напоследък все по-разпространени са безрогите родословия.

Генетически говедата Симентал са всъщност бели с тъмни петна – това означава, че при кръстосване с по-тъмнокожа едноцветна порода поколението не наследява шарената си окраска. Присъствието на Симентал в кръстоските е невидимо на пръв поглед.

Няколко забележки по отношение на външния вид на месодайния симентал:

  • Ако едно говедо изглежда като месодаен симентал, то може и да не е точно от тази порода (например да е малко по-добре хранен млекодаен Симентал, Херефорд, червено-шарено говедо, Хинтервалдер и какво ли още не). Единствения начин да сте сигурни в породата е животното да върви в комплект с документи за произход.
  • Не разчитайте да различите месодайния от млекодайния симентал по външен вид – това са две селекционни направления на една и съща порода и единствената истинска разлика е в техните показатели – млечност, прираст на тегло и т.н. Ще повторя – единствения начин да ги различите е документ за произход и/или данни от тестове.
  • Извън млечното направление, най-често бърканата със Симентал порода е Херефорд. По-лесно ще ми бъде да опиша как да различите Херефорда от Симентал, когато му дойде времето в неговата си статия.

Точно в тази статия няма да публикувам снимки на животни от породата. Не искам някой да си изгради грешен критерий за разпознаване на животните. Моля, прегледайте максимален брой снимки в интернет, преди да си затвърдите мнението за външния вид на породата.

ОТЛИЧИТЕЛНИ КАЧЕСТВА НА МЕСОДАЕН СИМЕНТАЛ

  • Симентал е от най-едрите масово разпространени месодайни породи. Кравите са в порядъка на 700-1000кг, а биците често са над тон и достигат над 1700кг.
  • Като ръст са високи, с много ясно изразена скелетна структура и с масивна глава.
  • Дори и от месодайното направление кравите Симентал имат относително най-висока млечност спрямо другите месодайни говеда. Малко по-долу ще обясня до какво води това.
  • В много тестове говедата от порода месодаен Симентал показват най-висок среднодневен прираст. Подчертавам, че това се получава при тестове в специализирани стопанства – там храненето не е в никакъв случай „нормална дажба”. Все пак Сименталите по принцип наддават най-бързо при обилно хранене.
  • Изискват много по отношение на количеството и качеството на храната. Финишно угояване в пасищни условия на трева е почти изключено.
  • Симентал не са много ефективни по отношение на оползотворяване на фуража – те наддават много, като ядат още по-много.
  • Теглото на отелване при Сименталите е сравнително високо.
  • Поради „летящия старт” и високата млечност на майките телетата Симентал имат относително най-високо тегло при отбиване.
  • Темперамента на Сименталите е поносим, особено при тези с двойна употреба (ще стане въпрос по-късно). Все пак трябва да се има предвид, че тези животни са доста едри и дори неумишлено могат да причинят сериозни наранявания – винаги подхождайте предпазливо към тях.
  • При Симентала има един тънък момент относно оградите – заради ръста им оградите по принцип трябва да са по-високи, но в добавка тези говеда са най-скокливите измежду всички породи. Високата и здрава ограда около говедата Симентал (и особено при биците) е задължителна!

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО

В много държави в Европа месодайния Симентал е между най-разпространените породи говеда изобщо. Причината е във високата млечност и високия прираст – тези говеда почти винаги се отглеждат с двойно предназначение. Това означава, че от говедата се добива както мляко, така и месо. По това си приличат с текущата ситуация в България, но всъщност методите са коренно различни. Ето какво представлява говедовъдството в Сърбия например (там огромния процент крави са Симентал):

Масовата говедовъдна ферма е от 10-30 животни и разполага с пасища в хълмистите и планинските райони. След отелването теленцата се оставят при майките на кърма. Поради това, че млечността е сравнително висока, кравите се доиздояват по два пъти на ден (често стопаните се изкушават първо да доят, после да оставят по нещо и за телето). На възраст 4 месеца телетата тежат около 140-160кг (мъжките) и се отбиват. След този момент кравите минават изцяло на доене (тези ферми са млекодайни по своята същност), а телетата се продават на угоителни ферми на сравнително висока цена. Угоителните ферми са в по-плодородните райони и често разполагат със собствена зърнена реколта. Там телетата Симентал се подлагат на интензивно угояване и се продават, когато достигнат тегло от порядъка на 650кг. Тази схема се е доказала като най-ефективна за малки ферми, разполагащи с пасища и търсещи добавка към доходите си от продажба на мляко (мъжко отбито теле месодаен симентал струва около 500 евро).

Поради сравнително високата млечност отглеждането на Симентал по класически месодаен способ (без доене) е рисково и не се препоръчва, освен за някои родословия с много ниска млечност в САЩ и Великобритания например. От друга страна, когато се търси максимален прираст за интензивно угояване, терминалното кръстосване с месодаен Симентал дава доста добри резултати. Често се използва и кръстоска със Симентал от по-майчински родословия (с лесни отелвания и по-нисък прираст) за увеличаване на млечността на стадото.

ВЪЗМОЖНИ ГРЕШКИ

  • Вече споменах – месодайният Симентал е доста труден за различаване от млекодайното направление и от много други породи говеда.
  • Ако от дотук написаното сте останали с впечатление, че от тази порода ще получите най-страхотното месодайно говедо в комплект с млечността на черношареното, много сте се излъгали. Първо – млечността е по-висока само от другите месодайни говеда, не очаквайте общ млеконадой над 3,5 тона (от които около 1т отиват към телето). Второ – колкото по-млечна е кравата, толкова по-нисък е прирастът и замускулеността на телетата й. Трето – не забравяйте ефективността.

С това приключвам статията за месодайния Симентал. За съжаление не разполагам с интересни истории за породата. Легенди и митове също няма – тази порода винаги е била скромна и без много шум е помагала на милиони дребни фермери да изкарват поминъка си.

следва по азбучен ред описание на породата Херефорд.

Публикувано на Отглеждане на месодайни говеда, Породи и селекция и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

16 отговора към Месодайни породи – Симентал, Месодаен Симентал

  1. krasen todorov каза:

    zdravei vav anglija irlandija wels i shotlandija kakto i 4ehija simentala ili flecvieh e suclar cow nomer edno krastosvase s belgiiskoto sinjo i sharole prevashodni krastoski s visok karkas i mnogo dobre opolzotvorjavane na furaja no vse pak ne znam da gi dojat izcjalo mesodaen tip na otglejdane.Az mislja 4e za bg sa mnogo dobra poroda mojebi i nai dobrata
    poroda .Vav statite sa dosta otrodija s razli4na kruvnost na simentala s 4ernija ili 4evenija angus ta 4eren ili 4erven simental i klasi4eski obsto vzeto v statite po4ti vsi4ki porodi sa s kruv ot angusa.
    Превод
    здравей във англия ирландия велс и шотландия както и чехия симентала или Fleckvieh е suclar cow номер едно кръстосвасе с белгийското синйо и шароле превасходни кръстоски с висок къркас и много добре оползотворяване на фуража но все пак не знам да ги доят изцяло месодаен тип на отглеждане.Аз мисля че за бг са много добра порода можеби и най добрата порода .Във щатите са доста отродия с различна кръвност на симентала с черния или чевения ангус та черен или червен симентал и класически общо взето в щатите почти всички породи са с кръв от ангуса.

    • linbul каза:

      Здравей!
      Първо – това е последната ми молба да пишеш на кирилица. Никой (още по-малко аз) не е длъжен да се звери в маймуницата, на която пишеш коментарите си. Най-лесно е да използваш тази страница – http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php (с нея „превеждам“ повечето неща, които пишеш)
      Благодаря за отговора, добавих и Великобритания в страните с чисто месодайно отглеждане, но все пак там са преобладаващо кръстоски с участие на Симентала. За Чехия настоявам, че са със система, подобна на сръбската, или използват кръстоски. Аз лично не бих препоръчал използване в България на Симентал без доене, без проверено ниска млечност, поради реалната опасност от мастити. За двойна употреба това е несъмнено най-подходящата порода.
      Моля те, избягвай да категоризираш дадена порода като „най-добра за България/всички/целия свят“. Всяка порода и родословие си имат комплекс от качества и недостатъци, които ги правят „най-добра“ за дадено стопанство, но биха довели друга ферма до пълна катастрофа…
      Поздрави.

  2. krasen todorov каза:

    A to koito hereford ot simental nemoje da razli4i podobre da nese zahvasta s tazi rabota v kraga na shegata pozdravi i do novi sresti.

  3. Мартин Йонков каза:

    Здравеите!
    Отново много интересно и увлекателно четиво, залугата за което е изцяло на linbul!🙂 Аз като човек с малък житейски опит първо събирам информация отвсякъде, правя си някакъв анализ и изграждам собствено мнение по въпроса. Относно гореспомената порода съм на същото мнение с нашия „домакин“ – особено за планиски район, в какъвто живея аз, са напълно неподходящи с оглед на това, че тук не се отглеждат концентрираните фуражи, зимата е доста дълга, терените са стръмни, тревите са твърди и диви.
    Обаче относно по високата млечност, ако ми позволите, ще изкажа една хипотеза (надявам се да не стана смешен🙂 ) Не е ли в известен смисъл плюс това, че крави от месодаини породи имат по-висока млечност и не е ли възможно да кърмят по две теленца, като едното е приемно от друга крава? Пък и млечността може да се контролира – колкото е по силна храната, има повече мляко.
    С нетърпение чакам следващата статия за любимата ми порода!🙂
    Поздрави!

    • linbul каза:

      Привет и благодаря за комплиментите.
      По отношение на непригодността на симентала за планински условия не е съвсем така – корените на породата са от Алпите и имат известен „опит“ с надморска височина и пресечен терен. Проблемът е, че това е останало в миналото и сегашната селекция на породата наистина е отишла в посока интензивно оборно отглеждане, та много зависи от отродието и от кое стопанство ще го избереш.
      За хипотезата – напълно разумно предположение е. Проблемът е, че „прикачването“ на чуждо теле е доста трудоемък процес и изисква наблюдение, което отива встрани от идеята на месодайното говедовъдство за повече бройки с по-малко ангажиране на фермера. По принцип е възможно, но според мен с над пет крави няма шанс да се получи. Ние експериментирахме с „прикачване“ на млекодайни бичета към млечни крави, но не беше особено успешно и наистина е голяма занимавка.
      До скоро и не се притеснявай да пишеш по каквато и да е тема – смешен може да е само човек, който си мисли, че знае всичко.

  4. krasen todorov каза:

    Здравей за майму ница sory та симентала или флецвиех е най добра за майчина порода понеже е с висока млечност и снаи висок процент на близнене и е подходяща за кръстосване с лимузина шаролето и синйото.За англия и ирландия твърдя че са без доене чистопородни както и кръстоски с различна кръвност а за бг е най добра поради това че не е много взискателна към храната за разлика от други п[ороди а угоените телета с нищо не отстъпват от другите породи.

  5. krasen todorov каза:

    аз мисля че всеки сам трябва да си избира породата колкото повече породи толкова по добре по мое скромно мнение поздрави до нови срещи.

  6. tool каза:

    научих много

  7. krasen todorov каза:

    Здравей това теле на снимката херфорда от твоителие,много хубаво.

  8. vidovoto_ltd. каза:

    Здравейте,
    Надяван се да получа съвети и съдействие от знаещите
    След около месец се изнасям в родовото си селище в Понор планина.Намира се в село Добърчин, махала Лилашковци.Над санаториума “Цар Фердинад”?село Искрец.Тва е до гр. Своге,Софийска област.
    Имота е общо 90 декара от които 65 декара са ливади.Ще правя култивирано пасище с 6 тревни смески:
    Еспарзета-10%
    Звездан-10%
    Бяла детелина-4%
    Ежова главица-19%
    Безосилеста овсига-19%
    Червена власатка-19%
    Ливадна метлица-19%
    Садене другата пролет-2011 година.Пускане на добитък с електропостир-2012 година.
    Спрял съм се на Черен Ангъс./бях в щатите дълги години.пасе на некултивирани пасища целогодишно в големи снегове и студове.В Уайоминг,Колорадо,
    Дакотите,Небраска.В тексас-суша и бедни пасища.тва ще рече,че има условия и у нашенско.
    Неразбирам нищо от животновъдство и земеделие,но преминавам през доста интезивн курс на обучение във интернет форумите и литература.
    Та американския Ангъс е по-четвъртит и с по-висока задница.ама нема как да внеса от там…намерих семе от канада-15 $ на сламка.че поскъпне с транспорт и охлаждане….иначе родословието е от време оно.
    Та ми требе инфо за пасището и акъл за говедата.кое и как…
    Тревната смеска е добре-вирее на суша и студ и утъпкван!!!!като за при мен.
    Остава добитъка-от къде в европа да взема,стелни крави или крави с малки теленца,или само отбити телета….
    Начи по 10 декара на глава-6 броя.Съседите ми отстъпват за косене и паша около 40 декара с обши граници,ама немога да го култивирам.
    Имам 5 декара дъбова гора за сянка и завет и вода в пасищата.
    По принцип давайте акъл по сите въпроси.
    Тва го пускам у неколко теми дорде некой се обади и даде инструкции у коя тема да се пише по въпросо.
    Извинявам се за спама.
    Светльо

  9. tanev каза:

    linbul –
    Поздравявам Ви за добре представената информация и Ви благодаря за което! Насочил съм си към тази порода от доста време. Притеснява ме факта, че може би няма да намеря подходящи животни в България от този род, които да свикнат да живеят като предците им – на около 1000 м. над морска височина, Истината обаче е, че бих рискувал. Дори да се проваля – знам ли в каква степен ? – може би бих повторил с внос от вън – с животни на собственик, който ги отглежда в подобна среда?
    С оглед на жалката картина с Родопското говедо, човек е готов да експериментира стига да има воля и малко кураж или средства – пък ако е рекъл Господ може да му потръгне!
    Поздрави още веднъж от мен и ще се радвам да държим връзка.

    • linbul каза:

      Здравей и благодаря,
      Относно търсенето на симентали в чужбина при голяма надморска височина… Би ли уточнил за чисто месодайно отглеждане ли говорим или за двойна употреба?

      • tanev каза:

        …и аз благодаря за внимението!
        Бих се насочил към двойната употреба! Предполагам че млякото им не е за подценяване в сравнение с Родопското говедо. Пък и в крайна сметка всичко е въпрос на храна. Умни Български професори казват, и аз бех ги подкрепил разбира се, че млякото е на езика на кравата! С каквото ще я храниш това и ще очакваш. Бъркам ли? Пък и в крайна сметка някъде попаднах на един материял, в който се споделяше, че в България в зависимост от начина на изхранване на кравата може да се добива около 6000 л. годишно. Приблизително разбира се. И се говореше за всякакви породи.
        Прочетох внимателно за Симентал – а както вие казахте (3500 л. от които 1000 л. за теленцето) предполагам че може да се променят внимателно параметрите. С годините имам в предвид. Знам ли, въпрос на биохимия, грижи и експирименти.

      • linbul каза:

        Опасявам се, че няма за какво да ми благодариш.
        Значи, ако ти трябва симентал, който да има по-висока от 3,5т. млечност, просто породата не е „месодаен“ симентал, а отива към млечното направление. С което пък губиш донякъде от месодайните качества.
        Второ, някъде споменаваш за 1,000 метра надморска височина. На тия височини краве мляко не вирее, ако мога да се изразя така (спадовете в млеконадоя са от порядъка на 30-50%). Това е основно правило в млечното говедовъдство – до 700 метра, и то с едно наум. „Биохимия“, както го наричаш.
        Последно – симентали за двойна употреба има в изобилие в Източна Европа. На подобни височини са основно в Бивша Югославия, Румъния и Словакия. Първите отпадат щото са извън ЕС, за Румъния си имай едно наум, потърси първо в Словакия. В Австрия също има доста симентал на високи места (там месодайните са fleckvieh) и си заслужава проверката.
        По принцип височината не е огромен проблем, можеш да купуваш и от по-ниско, но си дай време за аклиматизация на животинките.

  10. Планинец каза:

    Кога ще пишеш за Херефорда? Рабрах, че написното ти изглежда иделно, качи го моля.

  11. Планинец каза:

    Изгледажда вече не го подържаш този блог, е много интересен и полезен!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s