Алтернативи на сеното – основни познания

Напоследък по цял свят времето почва да играе номера и косенето и балирането на сено вече не са това, което бяха. Оказа се, че да улучиш през Май или Юни тридневен прозорец за косене и съхнене на сеното си е почти като попадение на петица от тотото.
Заради постоянното свиване на „прозорците“ започнаха да се прилагат различни методи за ускоряване на добиването на сено – кондиционери и разбухватели при косенето, сенообръщачите станаха задължителни, всички машини се конструират за максимална производителност и т.н.
Въпреки всички тези доста скъпички нововъведения приготвянето на сено си остава хазартен бизнес и загубите често са значителни. Месодайните ферми винаги са били потребител номер едно на сено, но тези проблеми, както и нуждата от постоянен и надежден източник на хранителни вещества ги кара все по-често да се озъртат встрани към други методи за съхранение на тревния фураж. Тези методи са основно традиционно използвания от млекодайните ферми силаж, както и сравнително „новия продукт“ – сенажа. Всеки от тези методи ще бъде описан в отделна статия, но тук ми се ще да посоча основните им различия спрямо сеното и някои особености при храненето с тези фуражи…
КОЕ КАКВО Е
Противно на общото разбиране, силажът не е само нещо, направено от царевица. „Силаж“ се нарича фураж, който при висока влажност (70-90%) е лишен от въздух и с помощта на бактерии (инокуланти) е ферментирал. При ферментацията на силажа се запазва в малка степен протеиновото съдържание, а енергийната стойност нараства благодарение на увеличеният дял на захарите. Силажът задължително се прави от раздробена маса с размери до 6-7 см от фуражна царевица, трева, бобови растения (предимно грах) или фуражни житни растения (овес), окосени в зелено състояние.
Сенажът е продукт, получен при опаковането на тревен фураж, който е балиран с висока плътност при сравнително висока за сено влажност от 40-60%. За получаването му не се влагат добавки (бактерии). При сенажа пак протича ферментация, но за разлика от силажирането протеиновото съдържание остава сравнително високо, докато енергийната стойност не нараства толкова драстично.
ОСОБЕНОСТИ ПРИ ХРАНЕНЕТО
Тук ми се ще да отправя няколко предупреждения към тези от вас, които смятат, че току що са получили решение за всички проблеми при балирането на сено. Първо, технологичните процеси и механизацията за получаване на силаж и сенаж са доста по-сложни и скъпи. Второ, при отглеждането на месодайни говеда по сравнително екстензивни методи включването на силаж или сенаж в храненето би довело до големи усложнения. Причините за усложненията са две:

  • Ферментиралите фуражи са вкусни за говедата.
  • Ферментиралите фуражи са с висока енергийна стойност.

Нека поясня нещо – когато храните месодайни говеда със сено, те ядат колкото искат и колкото могат (до засищане), което като количество почти винаги отговаря точно на техните хранителни нужди за поддържане на добро телесно състояние. Ако оставите вашите крави на свободен достъп до ферментирал фураж обаче, те задължително „ще се олеят“ с яденето му и понеже не произвеждат големи количества мляко (за разлика от млекодайните породи), усвоената енергия се превръща в мазнини, сиреч затлъстяват като за световно. А затлъстяване на месодайните крави в зимните месеци, когато обикновено те са в напреднала бременност, е сигурен път към катастрофа.
Силаж и сенаж се подават задължително в контролирани количества, подобно на „вързаното хранене“ при млекодайните говеда. Ако искате да избегнете интензивното отглеждане и „връзванията“, ще трябва да смесвате само малки количества ферментирали фуражи (до 60% от дажбата) с доброто старо сено (или слама, там са други чалъми).

Следват две статии за особености при правене на силаж и сенаж от трева и/или бобови култури.

Публикувано на Отглеждане на месодайни говеда, Пасища и ливади и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 отговора към Алтернативи на сеното – основни познания

  1. Daniel каза:

    Имам конкретен въпрос по отношение на селекцията. От прочетените статии за вариантите за стартиране разбрах, че отглеждането на крави за развъждане на телета и продажбата им за доугояване е по-сложното начинание за един начинаещ говедовъд в месодайното направление. Вие какво бихте ми препоръчали като вариант? Практично ли е да се назначи човек на работа, който има опит и да направи и следи селекционната програма? Или да се търси човек, който може да се обучи да го прави – това ми се струва много отдалечено като резултат във времето и без никакви гаранции. Другия вариант е да се започне направо само с доугояване и с течение на времето да се развие и направлението за производство на телета. Поста ми ще стане много дълъг, за което предварително се извинявам и ще го разделя на две.

  2. Daniel каза:

    При разговори с потенциално заинтересовани от отглеждането на месодайни породи ми стана ясно, че те предпочитат да започнат с крави, които да раждат и кърмят телета и веднага след отбиването телетата да се продават. Ще споделя плюсовете, които бяха изтъкнати. Макар и в малки количества, се получава и мляко от животните. Получените телета се реализират по-бързо, печалбата идва с по-малко забавяне. Избягват се процедурите по намиране пазар на угоените животни. В същото време, за да се получат добри животни е нужда качествена селекция. Към кого да се ориентираме за водене на селекцията – ветеринарни лекари, научни работници? Един съвет в тази насока ще ми е от голяма полза.

  3. Daniel каза:

    Ето, че като типичен новобранец обърках нещата. Статията е за сеното, а аз коментирах статията за водене на селекция. Моля за извинение за създаденото неудобство, което се налага за преместването на коментарите в статията Породи и селекция.

    • linbul каза:

      Здрасти,
      Не мога да преместя коментарите, просто няма как да се направи.
      По въпроса за видовете ферми, всъщност има и трети вид – „производство“ на малки телета плюс угояването им. Всеки тип си има специфики – отглеждането на крави-майки не се препоръчва за напълно начинаещи не толкова заради селекцията, колкото поради опасността от загуби при отелванията, задължителното презимуване на животните и т.н. Самата селекционна дейност е важна чак при производството на разплодни животни (дори и за собственото стадо), особено на бици. Селекционната програма като действия е сравнително проста – избор на осеменителен материал и/или бици, осеменителната кампания, разделяне на некастрираните мъжки от женски животни през останалото време. Специализирани умения се изискват само за избор на родословията или породите за кръстосване, не мога да препоръчам „най-правилен“ избор…

      А въпросът с намирането на пазар за продажбите си важи с пълна сила за всеки тип продукт – независимо дали ще са отбити телета или вече угоени животни.

  4. Daniel каза:

    Сега конкретно по темата. Когато и аз ходех с кравите бяхме направо напаст за дръвчетата. Ръстът на кравата си е сериозно приемущество при атаката на клоните. Не знам за разнообразие ли го правят, но кравите ни изяждаха много листа. Дядо ми разказваше как са правили листници – струпани вертикално окастрени клони от дърветата и храсти и животните са ги превръщали в купчина дърва. Освен това са правели и листници за зимата, с което икономисвали от сеното.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s