Стартирате ферма? – Избор на ливади

Дайте първо да се уточним – ливада означава затревена площ, предназначена предимно за косене и добив на сено. (знам, че това уточнение за много от вас е излишно, но за всеки случай). Вашата ферма може да мине и без нито една ливада, като доставяте всичкото необходимо сено от външни източници, стига да ви е изгодно. Добиването на собствен фураж (в случая сено) е свързано с инвестиции в механизация, развиване и поддръжка на ливадите, места за съхранение на цялото ви необходимо количество и т.н.  От друга страна доставката на купено сено е сравнително по-неизгодно в дългосрочен план, нямате гаранция за качеството му и цената му може да варира сериозно в различни години. Има и междинен вариант да ползвате „услуга“ за косене и балиране от външни изпълнители на собствените ви ливади, но засега цените на подобно мероприятие го лишават от икономически смисъл (демек според мен си е набутване).

Най лесно ще ми е да изброя всички качества на перфектната ливада, всеки може да прецени за себе си без кои от тях може да мине и кои са му задължителни:

плодордна земя, каквото и да разбирате под това понятие. Правейки ливада върху изтощена почва (например бивша нива, съсипана от прекалено торене, или на плитки почви), влизате в приключението наречено „редовно наторяване“, което отваря огромна дупка в бюджета ви. Ефективното наторяване изисква мислене, анализи и почвена обработка (пак разходи). В щатите над половината от разходите по добив на сено отиват за торене, правете си изводите.

достатъчна влага – дава ви независимост от климатичните промени и съкращава времето между откосите. Някои от тревните видове не виреят на засушливи условия. Примери за места с достатъчно влага са ливадите в долините на реки и потоци, или места с обилна сутрешна роса през лятото.

добро оттичане на водите – ако липсва, всеки едночасов проливен дъжд ще ви струва няколко дни чакане преди да можете да влезете в ливадата за косене или балиране. Задържането на води по повърхността води също и до ерозия, повишаване на киселинността (ще стане дума по-долу) и увеличено време за съхнене на окосеното сено.

добра (ниска) киселинност – от огромно значение за тревния състав и хранителните качества на сеното ви. Бобовите култури (детелина, звездан, еспарзета, фий, люцерна…) искат неутрална до леко алкална почва. От друга страна повечето житни култури (почти всички останали треволяци) искат по-кисели условия. Идеалното pH (пе-ха) на почвите за ливади е между 6,5 и 7,0 – при такива показатели разполагате и с добри бобови култури, и житните не са подтиснати. В идеалния случай ливадата ви се намира върху основа от варовик, който естествено осигурява понижаване на киселинността. Алтернативата е или сено със слабо качество (липса на бобови, ниско съдържание на протеин), или ежегодно варуване (разходи).

ниска киселинност = изобилие диворастящ фий

наличен добър естествен тревостой – означава, че всичко казано дотук е налице. На всичко отгоре ви спестява сериозни средства по „култивиране“ на ливадите.

големина на ливадата – има голямо значение за разходите ви за гориво и времето за коситба. Надробените на малки парчета ливади изискват много повече маневри на техниката.

равен терен – по-скоро е удобство. При използване на рулонни балопреси е задължителен (виждал съм с очите си как рулонна бала се търкаля около 500 метра по лек баир, за късмет мина без сакатлъци). Косенето и балирането на наклонени терени изисква много внимателно отношение към безопасността, моля ви не го правете ако сте начинаещи. Повечето машини (трактори, балирачки…) имат в книжките си показатели за максимален страничен или надлъжен наклон за работа, проучете ги преди да избирате място за ливада.

достъпност – не я подценявайте. Това, че можете да стигнете до ливадата с джипка или пеша, нищо не означава. В ливадите ви трябва спокойно да може да влезе и излезе трактор с прикачена балирачка (2-3 тона), както и трактор/камион с ремарке пълно с бали. За този показател се допитайте до преценката на опитен тракторист, за да не патите в бъдеще.

близост до сеновалите/оборите – икономически изгодно и пести време.

липса на камъни – задължително. Камъните са убиец за всяка косачка. Търсете камъните през ранна пролет, когато не са скрити от тревата. Ако ги има, изваждайте смело и упорито, ще спестите много пари и време.

липса на къртичини и мравуняци. Тук има огромна разлика между стари и пресни. Старите мравуняци (предимно на жълти мравки) и къртичини представляват само плътна земя, пакетирана с тревни коренища и са най-големия враг на косачките след камъните. Не се виждат лесно и обикновено са в колонии – веднъж като се наврете в подобно място, няма излизане. На подобни необработвани места предварително се бранува през пролетта или поне се разкопават „могилките“. При наличие на пресни къртичини проблемът не е толкова за косачките (те си минават спокойно през рохкава почва), колкото че след минаването пръснатата земя се смесва със сеното и животните отказват да го ядат.

"косене" през стари мравуняци

(вгледайте се по-внимателно встрани от „откоса“ – не можете да ги различите нали? Минаване през подобна серия от 10-20 „могилки“ може да ви накара да се разплачете – ремонтите после струват доста солено. Коситбата на тази ливада умишлено е късна, дълга история.)

нормативни ограничения – нужно е поне да сте наясно дали ги има и да ги спазвате. Например в зоните по Натура 2000 е разрешена коситбата само между 15.Юни и 15.Юли за равнинните, и между 15.Юли и 15.Август за планинските райони. Много зони забраняват почвени обработки и/или торене с изкуствени торове. В общинските служби по земеделие ще ви ориентират къде какво е разрешено/забранено.

система за управление – с други думи акъл. Дори и перфектна ливада може да бъде съсипана в рамките на една-две години, ако само се „бръсне“ неразумно, без полагане на грижи. Всяка ливада се нуждае от:

  • обмислено зазимяване  – достатъчно растеж преди първо измръзване, за да не се увредят или изтощят корените на тревите
  • внимателно подбиране на височината на косене – тревния състав и времето от годината имат голямо значение
  • планиране на самозасявания поне през година – оставяне на достатъчно време за даване на семе преди зимата или преди последната коситба
  • подбиране на подходящите тревни смески (моля ви, не копирайте наизуст прочетено или чуто, съобразявайте се с вашите условия)
  • наторяване чрез разумна паша след коситбите
  • отводняване без да се прекалява и т.н.
Публикувано на Как да направим ферма, Пасища и ливади и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

6 отговора към Стартирате ферма? – Избор на ливади

  1. Стария каза:

    Браво.Чул съм от стари хора че най доброто наторяване е да местиш през три дена егреците на овцете по ливадите.Ама е много трудоемко а и няма овце.Поздрави.

    • linbul каза:

      Благодаря!
      Това си е цяла система – като почнеш от обикновена ротация, минеш през „управляема интензивна паша“ и стигнеш до т.нар. „пренаселено пасене“ (избръсват всичко, всеки ден ги местиш). Сега с електропастирите за по-малко от час „егрека“ ти е готов.
      Ама ако нямаш много торни бръмбари в района такива хубави островчета се получават, че после се чудиш откъде ти е дошло.
      За говедата говоря, а понятията ми са от английски, тука май и за това си трябва „кръщавка“🙂

      • damyan каза:

        rotational grazing system and pasture management- това ли исмаш впредвид?

  2. Daniel каза:

    Относно ливадите и кравите сме се сблъсквали със следния проблем: При работа на механизацията остават най-различни вредни предмети – парченца найлон, телове, парченца сезал. Кравите ги поглъщат при паша и тези предмети причиняват поразии. Моето допълнение е, че като се избират нови ливади е добре да се провери за наличие на тези предмети и да се отстраняват своевременно.

    • linbul каза:

      Много добра забележка.
      В интерес на истината всеки работещ на ливади фермер „ръси“ различни опасни предмети из ливадите (аз още си търся една чаша-термос, комплект гидоре и един нож🙂. Проверката е задължително да се прави преди всеки сенокос, но не бих препоръчал да е решаващ фактор при избора на ливади за ползване/покупка. Останалите фактори са със значително по-голяма тежест и компенсирането им струва доста повече усилия или пари.
      До останалите колеги – както Даниел вече спомена, дори и малко парче пластмаса или телче в сеното/пашата може да ви коства живота на говедата, претърсвайте си постоянно пасищата и ливадите за опасни предмети.

  3. Future Health каза:

    Доста интересна статия, до сега никога не бях се информирала толкова подробно и ето че и тук си има своите специфики.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s