Европа? Ние даже и адрес нямаме

особено на вниманието на МЗХ, ДФЗ, браншовите организации и всички знайни и незнайни войни, които творят Стратегии за развитие на българското животновъдство (и им се плаща за това)

Започвам една малка серия от статии за абсурдите в работата на българските животновъди. Дано пък някой се плесне по челото.

ЕДИН НОРМАЛЕН СЛУЧАЙ

Вие сте фермер. Искате да закупите разплодни животни, но на родния ни пазар такива няма. Налага се да внесете от чужбина, да речем от страна от Европейския съюз (от „трети страни“ е доста по-сложно, описанията долу важат само за общностни доставки). Ето какво трябва да направите:

  1. Сключвате договор с чуждестранна фирма-доставчик или с българска търговска фирма. Горещо препоръчвам това да е специализирана фирма, която да прави цялостната процедура по подбор и събиране на животните, ветеринарни обработки, застраховане и транспорт до фермата ви.
  2. Ако не сте регистриран по ДДС, точно сега е момента да го направите – при нормални условия няма да плащате ДДС върху стойността на животните при вноса (за детайлите се консултирайте със счетоводител).
  3. Трябва да уведомите Регионалното звено на БАБХ (бившето РВМС) за предстоящия внос. Те от своя страна трябва да проверят дали вашата ферма е включена в международната система за проследяване на животните „TRACES“ и евентуално да ви впишат там. Тази система е нещо като нашия регистър на НВМС за животновъдните обекти и ушните марки на животните, но обхваща целия ЕС. Фермите от всички други европейски държави автоматично са си включени и в тази система.
  4. Плащате си за доставката и чакате животните да пристигнат във фермата ви.

СУРОВАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ПО БЪЛГАРСКИ

Ето какво всъщност ще ви се случи:

  1. Сключването на договор си е ОК.
  2. Ако някога сте имали друга регистрация по ДДС, или дори сте участвали в регистрирано дружество, може да ви зарадват с отказ за доброволна регистрация. Отказ може да ви дадат и по много други причини. Спокойно, законът си знае работата – има и „специална регистрация за внос от ЕС“, при която си плащате 20% отгоре на стойността на животните към държавата ни и забравяте за тях. Защо? – „Ми такъв е закона“. В добавка вие вече се водите регистриран по ДДС и нямате право да си избирате режима за облагане на „печалбата“, нищо че реалните ви обороти са нищожни. Благодарение на последните изменения в ЗДДФЛ. Но това е друг въпрос…
  3. Когато чужденците не видят вашата ферма регистрирана в „TRACES“ още доста дълго време (да обяснявам ли защо), ще ви предложат любезно те да ви регистрират в нея, вместо да чакате някой тук да си мръдне пръста. Това е чудесна възможност, но идва въпросът „А какъв е адреса на фермата?„. Прост въпрос – улица, номер. Обачеее, България (и може би Албания) е единствената страна в Европа, която няма адреси извън границите на населените места, за фермите пише „в землището на село Горно Нанадолнище“ и толкоз. А според европейските изисквания от 2012 година всички ферми трябва да са извън населени места, както е и нашата в момента. Адрес няма!
  4. Ако имате пари, плащате. Ако сте получили субсидиите си, също. Иначе пиете една студена вода че сте повярвали, че сте в европейска държава. Но и това е друг въпрос…

ЕДНО ПРОСТО РЕШЕНИЕ ПО точка 3.

В нашия случай звънях на всякакви институции да питам какъв аджеба е адреса ни. Фермата ни се намира на път без име, номера няма. Никой нищо не знае, познатата история по прехвърляне на топката.

В европейската  система не може да се пишат GPS координати или „на третия разклон вляво, след баира още 200 метра и завиваш по калния път“, или каквото и да е друго – иска си улица и номер.

Накрая ми писна и дадох следния адрес – „местността, в която се намира фермата ни“, номер 1. Системата го прие и всички са щастливи. Реално в общината/кметството на населеното място би трябвало да знаят имената на местностите и фермата става сравнително лесно откриваема. Проблемът идва когато местността няма познато име, голяма е или в същата местност има и друга ферма – „кой сега е номер едно?“, както казва поета🙂

Решението според мен е в регистъра на НВМС (сега БАБХ) за всички животновъдни обекти, които са на безименни пътища и без номера, да се впишат и подобни адреси по местности с номерация по азбучен ред или по близост до населеното място или както си искат, плюс реалните GPS координати на обекта, или поне на входната му точка ако е пасищен без сгради.

Може да има и друг вариант, по-добър или по-лесен. Каквото и да е, трябва да има някакво решение. Да не ни се смеят европейците, дет’ се казва. Или поне да можем да сме с една идея по-нормални.

Публикувано на "Стратегически" и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

5 отговора към Европа? Ние даже и адрес нямаме

  1. Longanlon каза:

    на мен ми се струва, че вопълът ти, макар и съвсем оправдан, е подобен на вопъла на някого, когото го бият с железни тръби и той моли да го бият с поцинковани, че боли по-малко

    аз не разбирам от животновъдство, но цялата бюрокрация около фермерството, която виждам описана и загатната в твоя блог, ми се вижда абсолютно идиотска – десетки европейски и български агенции и бюрократи контролират, регистрират, разрешават нещо, което би трябвало да е ТВОЯТ бизнес?!? бабх, трейсес, ддс-та, риокози и един куп подобни глупости (които убеден съм познаваш много по-добре от мене и си им сърбал попарата) за да си гледаш телетата?

    проблемът е изначален и не е в това че някой не си гледа работата, а в самата система – в Европа фермерството е силно контролирано и регулирано и от там идват всички затруднения. остави европата – иди в нова заландия, там знаят как се гледат крави.

    • linbul каза:

      Здрасти Лонги,
      Това изброеното е съвсем малка част от бюрокрацията. Но тази статия не е оплакване, а опит да „дам акъл“ на хора, които съставят правила без изобщо да са сърбали попарата на практиката.
      И да, проблемът Е, че прекалено много хора не си гледат работата.
      Проблем е и, че на българския фермер му се пада по-често да е из разни канцеларии, отколкото във фермата си. Знаеш ли датски фермер колко пъти в годината влиза в институции заради работата си? – нула! Всичко става по интернет, а за тези, които не се оправят с компютрите, идват на място специалисти веднъж в годината да им помогнат да си пуснат декларациите за субсидия.

      Конкретно за системите за контрол – не са излишни, има ги и в Нова Зеландия също, само че в цивилизования свят са достъпни по интернет за всеки фермер. Абсурда в нашата мила родина е, че на системата за проследяване на животинска продукция от производителя до щанда в магазина й липсва един основен детайл – никъде не пише КЪДЕ ТОЧНО се намира производителя. „Фермата на Павлин бе, не я ли знаете къде е?“… „Аааа, тая горе на баира ли?“

  2. burgundec888 каза:

    Здравейте момчета. Все пак, това което описваш е доста приемливо. Забрави да опишеш обаче , че след като пристигнат животните може да ти наложат едномесечна карантина, макар ,че всеки уважаващ се фермер ще я направи сам. Може да те накарат да вземеш кръвни проби или други такива. Ще има и да подписваи колкото си искаш протоколи. За счетоводните неща пък мога да те работят така както си искат и винаги в рамките на закона. Мога да кажа , че фирмите с които съм работил по внасянето на животните са били коректни и са спазвали договорените правила. Това е добре ,че искаш институциите да обърнат внимание на правилата на играта. Първо несъм сигурен дали четат този сайт и второ бил съм при приемане на такива наредби. Участват всички институции които имат отношение по въпроса и всяка иска да прави проверки, да дава разрешителни , да контролира вноса и съответно да си взема таксите и да се правят на велики. Хора, разберете трудно се пуска кокала, особенно чуждия и когато не си плащал за него. Темата е интересна и колкото повече мнения толкова по-добре. Но смятам, че времето на вноса на разплодни животни мина , но това не значи че не трябва ди си постелим по-добре з в бъдещето.

    • linbul каза:

      Здравей Бургундец и честит професионален празник на всички колеги.
      Благодаря ти за коментара. Не разбрах защо мислиш, че времето за внос на разплодници е минало. Аз поне не мога да намеря достатъчно за себе си в родното производство, намират се само малко бройки и доста кръстоски с черношареното, които се представят за чистопородни месодайни.

  3. burgundec каза:

    Благодаря за поздравите. Април бях вГермания и то вай-млечните провинции-Шлезвихолщайн и Хамбург. Хората крачат с огромни крачки по отношение на млечното краварство. Също така и по отношение на организацията, регистрите , информацията и др., което ти го знаеш много добре. Разплоден материал-месодайно направление много добре знаем ,че у нас няма.Не говоря за качествен такъв. чистопородни стада почти нямаме. Но, всеки колега се бие в гърдите колко чисти животни има. И това идва от една програма да се субсидират 20000 месодайни крави. Смятам ,че и от Европа ще е трудно-на първо място цената, която не е никак малка. Освен това в момента там има тенденция за намаляне на бройките за сметка увеличаване продукцията. Тез които не могат да получават много мляко почват месодайно, за което трябва разплоден материал. Като прибавиш и голямото търсене, подпечатано с високо заплащане от Русия е ясно защо няма млади месодайни животни на пазара. Но ти имаш време, може дори да се окаже, че поглъщателното кръстосване за България е по-добрия вариант от вноса. поздрави.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s